И зключително трудно е в момента да говорим за футбол, като гледаме всички кадри с водни оръдия, кръвопролития и запалени превозни средства и кофи за боклуци. Но все пак националният отбор не е на Боби, на Митко, на Георги, или на някой друг. Той си е наш и хубав или лош трябва да си го подкрепяме.
Докато по улиците на София се лееше кръв, футболистите и селекционерът Илиан Илиев бяха длъжни да си свършат работата. И да, направиха го. Излязоха срещу лидера в нашата група не му се дадоха. При положение, че играхме около 20 минути с човек по-малко, а от другата страна беше топ футболист, какъвто е Доминик Собослай от Ливърпул.
Бяхме само на няколко секунди от това да победим Унгария и да отложим с няколко дни класирането им на Евро 2024. Така, че по-скоро стартът на Илиан Илиев като национален селекционер е положителен. Ясно е, че двубоят със Сърбия утре трябва да бъде изигран здраво, но изходът от него може да бъде единствено за повишаване на самочувствието на нашите играчи, които допуснаха късни голове срещу Сърбия, Черна гора и сега Унгария.
Целия текст четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Богомил Русев
