Б ригантината „Мери Селест“ е от най-известните примери за кораб призрак, който век и половина след изчезването на екипажа му вълнува въображението и предизвиква криминалистите по целия свят.
А сега химици от Университета на Манчестър, които често помагат и на полицията, смятат, че най-накрая са разкрили тайната, почти 154 години след това мистериозно изчезване на целия екипаж с пътниците от този напълно годен за плаване кораб, в който били запазени скъпоценностите, храната и водата.
Небеса
Първо бил наречен „Амазон“, а после бил кръстен „Небесната Мария“, той бил изоставен и открит от бригантината „Деи грация“ – „Божия милост“, на 4 декември 1872 г. в Атлантическия океан, на 400 мили от Гибралтарския пролив. Месец по-рано, на 7 ноември 1872 г., корабът „Мери Селест“ (среща се и като „Мария Селесте“) отплавал от пристанището на Ню Йорк. И двете бригантини били товарни платноходи на една и съща компания, смятани за изключително надеждни. Екипажите им били от опитни моряци. На „Мери Селест“ имало 7 души екипаж, плюс капитан Бригс с жена му и двегодишната им дъщеричка, общо 10.
И двете бригантини пътували към Генуа. „Мери Селест“ била натоварена с 1701 бъчви специално бренди, което се добавя към някои видове италиански вина.
Не било предвидено двата платнохода да се срещат. Но след преминаването край Азорските острови през декември втората бригантина застигнала странно реещ се из Атлантика платноход, който се оказал „Мери Селест“. Платната били леко разпокъсани. Капитан Морхаус, командващ „Деи грация“, разпоредил да се качат на другия кораб. Двамата с Бригс от години били много близки приятели заедно със семействата си и когато имали възможност вечеряли заедно.
Откритие
При качването открили, че нито един човек нямало на борда на „Мери Селест“. Имало вода на палубата и в трюм, но въпреки това корпусът бил здрав, корабът не само че не потъвал, но бил напълно годен за плаване. Всички документи за кораба с изключение на капитанския дневник липсвали. Предният люк и лазаретът били отворени, въпреки че основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, а компасът бил счупен. Единствената спасителна лодка липсвала. Някакво въже било намерено завързано за кораба много здраво, като другият му край се носел във водата зад борда – смята се, че за него била завързана лодката.
Екипажът напуснал „Мери Селест“ внезапно, набързо и заедно. Кутия за бижута и пачка пари останали недокоснати в каютата на капитана, което изключвало пиратско нападение. Съпругата на капитана, преди да напусне платнохода, е шиела. На масата е имало шевна машина с недовършена дреха по нея. Каютата била подредена. Само няколко от играчките на дъщерята на капитана били по пода, но всичко било чисто и в ред. В другите каюти също било подредено и личните вещи били непипнати.
Всички провизии – вода и храна, били на кораба и годни за използване, имало запаси за половин година. Моряците дори не си взели лулите. Секстантът – инструмент, необходим за навигацията, за определяне на координати – както и морският хронометър, обаче липсвали. Откритата бригантина не понесла почти никакви щети и била напълно годна за плаване. Само предните врати на люковете били откъснати от пантите си и лежали разпръснати по палубата. Останалите люкове – тези, водещи към трюма – били отворени. Задната надстройка, в която се помещавала капитанската кабина, била покрита с брезент, а прозорците й били заковани с дъски.
Било очевидно, че всички се качили на лодката и известно време следвали платнохода, което си личало от въжето, завързано за кърмата. Но лодката изчезнала, както и хората, които може би са били в нея. Компасът на кораба бил повреден - сякаш някой се опитал безуспешно да го откъсне от крепежните му елементи. Това подкрепя теорията, че хората набързо са се прехвърлили на лодката.
Вибрации
Мистици първоначално обвинявали всякакви митични същества - русалки, гигантски калмари, дори гигантски морски змии. След това започнали да се появяват теории за инфразвук – нискочестотни вибрации, за които се твърди, че понякога се появяват в океана и предизвикват панически атаки. Този инфразвук може да се появи при земетресение в дълбините на океана и да се предаде нагоре към плаващите кораби и лодки (б.а. - има дори научни предположения, че подобен феномен влияе на различните видове китове и делфини при масовите им излизания на бреговете и самоубийства).
А от сравнително скоро бяха добавени и теории за извънземни похитители. Всички тези хипотези изглеждат в по-голяма или по-малка степен верни, но има един слаб съществен елемент – липсващата спасителна лодка. Тя била твърде малка, но напълно достатъчна за десет души. За разлика от кораба обаче не можела дълго време да държи екипажа, дори и при немного силно вълнение. Манчестърските изследователи виждат точно в нея първата загадка, която трябва да бъде разрешена. Най-вероятно въжето й се е скъсало и лодката след това е потънала. Но въпросът е какво изгонило хората от надеждната бригантина, за да се прехвърлят на малката спасителна лодка.
Бъчви
„Мери Селесте“ била пълна с 1701 бъчви алкохол. Всяка от тях събирала по около 150 л бренди. Проверката показала, че 9 от бъчвите били празни, а останали непокътнати. По-късно става ясно, че всички бурета били направени от бял дъб, а само тези 9 били от червен дъб, който е с по-пореста структура. И британските учени решили, че тук може да се крие ключът към цялата загадка.
Теч от бъчвите би могъл да причини сгъстено натрупване на изпарения от алкохола в трюма. Възможно е буретата да не са били добре наредени и да се трият едно в друго и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри.
Пред изданието Chemistry World - списанието на Кралското химическо дружество, обясняват какво се е случило и смятат, че екипажът категорично е решил да отплават далеч от бъчвите с алкохол.
С приближаването към бреговете на топлата Португалия температурата в трюма на „Мария Селест“ започнала да се повишава. Алкохолът в дървените бъчви от червен дъб започнал да се изпарява през микроскопичните прорези. За да се предотврати вдишването на прекомерни количества от издигащия се, силно наситен с алкохол въздух от капитана и семейството му, прозорците на кабината били покрити с брезент, а люковете на трюма били затворени. Последното било трагична грешка. Алкохолните пари в задния трюм се възпламенили – или спонтанно, или от случайна искра при триене на бъчвите една в друга. Експлозията отворила задните люкове. Последвало още по-мощна експлозия, която изхвърлила предните врати на люковете от пантите им.
Хората били ужасени от внезапния кошмар, придружен от гръм и пламъци. Капитанът решил бързо да се качат на спасителната лодка, за да избегнат по-нататъшни експлозии. Може би искали да са вързани за кораба и след това да се върнат, следвайки платнохода, прикрепени с въже за него. Или, ако избухне пожар, се надявали да стигнат с гребане до Азорските острови, които били на около шест мили разстояние. Не успели по една или друга причина. Но всичко започнало с алкохола в тези девет бъчви.
Пламъци
Но има един интересен момент – на кораба няма никакви следи от пламъци и въобще от пожар. Нито една следа от пламък не е открита по дървения корпус, такелажа или бъчвите на бригантината. Самият алкохол е останал непокътнат - само няколко литра, които били загубени в онези 9 бъчви.
Британските химици от Манчестър сега са възпроизвели „чудото“, демонстрирайки, че запалените алкохолни пари наистина могат да оставят „Мария Селест“ недокосната от пламъка и съвсем неизгоряла, но така да стреснат опитните моряци, че те е трябвало да бягат на малката и несигурна лодка.
Химиците построили копие на бригантината в мащаб 1:18. Те са напръскали алкохол в трюма, леко са го нагрявали до температурата на Азорските острови и така са запалили искра в получения аерозолен облак. Експлозията е взривила капаците на люковете, точно както на истинската бригантина. Пламъците обаче не са обхванали репликата. След като се възпламенили, те почти веднага са изчезнали - без нито една следа по дървения модел или бъчвите му.
Първият експеримент от този вид е проведен преди 20 години от професор Андреа Села, химик в Университетския колеж в Лондон (UCL). Вместо да симулира експлозия на алкохол, той запалва бутан и наблюдава какво се случва с хартиени кубчета, използвани като дървени бъчви. Те дори не почерняват.
Самата теория за експлозията е била предлагана още през 1940 г. от един от роднините на капитан Бригс – командващия на „Мери Селест“. Но тогава той само е правел размишления по въпроса. Затова учените от Манчестър с основание си приписват заслугата за най-реалистичния модел. Алкохолът е бил реален. И експлозията също, както и синият пламък, който не е обгорил нищо от дървото.
Според тях най-вероятно въжето, с което спасителната лодка е теглена от кораба, се е скъсало. Докато гребали, мъжете не успели да хванат бригантината, която се е придвижила на изток със собствена сила, набирайки скорост от нарастващия вятър. Скоро последвала буря, която потопила малката лодка и екипажа й.
На „Мери Селест“ не е имало други експлозии, защото след това алкохолните пари са излизали през отворените люкове на трюмовете.
След
Екипажът на „Деи грация“ прибира останалия алкохол и получава награда за него, но тя била 6 пъти по-малка от очакваната.
След ремонт бригантината служила добре на собствениците си, но трагичен инцидент с бащата на единия го кара да я продаде. Корабът бил препродаван общо 17 пъти, от което в крайна сметка състоянието му се влошило. Последният капитан на „Мери Селест“ е с фамилия Паркър. Той не успява да извлече приходи и опитал застрахователна измама, като умишлено насочил кораба в пясъчна плитчина край остров Гонав (северозападно от Порт-о-Пренс, Хаити) в Карибско море на 3 януари 1885 г. Планът се провалил, понеже корабът не успял да потъне, след като бил пуснат през местен риф, известен като фатален за много плавателни съдове през вековете. После Паркър се опитал да го подпали, но дори след пожара корабът не потънал. Последвалото разследване установило измамата, като първо проверили защо била натоварена евтина вместо обявената скъпа стока. Заловили Паркър, а той издъхнал в ареста по неизяснени причини, докато чакал делото си. Обгорялата и вече разбита бригантина „Мери Селест“ била оставена да изгние в морето. Тя оцеляла при огън и в среща с бурите, като онова мистериозно изчезване на екипажа си остава една от загадките на океана.
Георги П. Димитров
