П родължаваме пътуването си в земите, населявани от старите волжки българи през Средновековието, с посещение на още една република от състава на Руската федерация – Чувашия.
Разстоянието между Чувашия и Татарстан, за която разказахме в миналия брой, е малко повече от 300 км и показва колко голяма територия са владели някога българите на кан Котраг от рода Дуло.
Свинар или боляр е бил цар Ивайл(о)
Чувашката република се намира във Волго-Вятския икономически район. Разстоянието от Москва до столицата й Чебоксари е 768 км. Територията на страната е малка, едва 18 343 кв. км, на които обаче живеят над 1,2 млн. души. Това е почти по 66 човека на 1 кв. м, като прави републиката една от най-гъсто населените в цялата Руска федерация. Както се вижда и от името й, Чувашия е република с държавен глава президент, Държавен съвет, който играе ролята на Народно събрание и е главен законодателен орган, а изпълнителната власт е поверена на правителство, начело с министър-председател.
Реки
За разлика от своя съсед Татарстан, Чувашия не е толкова щедро облагодетелствана от природата. Почти цялата й територия се намира в района на плато, което е разчленено от дълбоки дерета и се спуска стръмно към долината на реките Волга и Сура. И тук обаче има много реки, като техният брой надхвърля 2300. Това са основно притоци на Волга. Освен тях в страната има и над 3600 естествени езера и изкуствено изградени язовири. Най-голямото езеро е Черното, а от изкуствените най-големи са двете водохранилища – Куйбишевското и Чебоксарското. Заради релефа над 70% от почвите не са подходящи за развитие на земеделие. Едва около 20% от тях са черноземни и плодородни, като те се намират основно по долината на река Сура и в югоизточните райони на страната. Горите заемат една трета от територията на Чувашия и правят дърводобива един от основните поминъци на местното население. Освен дървопреработването водещи за страната са още машиностроенето, металообработването, леката и хранително-вкусовата промишленост.
Сред растителните култури се отглеждат главно зърнени такива и хмел. Добре развито обаче е животновъдството, като много животни се отглеждат за месо и мляко, които съставят голяма част от износа на страната. И тук както в Татарстан след разпадането на СССР се наблюдава силно намаляване на обработваемата земя. За Чувашия през 1959 г. са се обработвали 874 хил. хектара земя. Днес това количество е спаднало до около 600 хил. хектара. И в това няма нищо ненормално, като се има предвид изключително силната урбанизация. Три четвърти от населението на страната живее в два града – Чебоксари и Новочебоксарск, които заедно наброяват население от над 650 хиляди души.
По отношение на природните изкопаеми Чувашия няма късмета на съседа си Татарстан и на нейна територия няма разкрити залежи на нефт, газ или благородни метали. Природните залежи на страната са главно в областта на торфа, фосфоротите, доломитите и стъклените пясъци.
История
Историята на днешна Чувашия до голяма степен е сходна на тази на съседен Татарстан. И в това няма нищо чудно, тъй като двете страни дълги години са били част от едни и същи държавни формации. След разпадането на Стара Велика България на кан Кубрат от рода Дуло петимата му синове се разделят и всеки тръгва с народа си в различна посока. Един от тях, Котраг, се заселва в района по поречието на реките Волга и Кама и създава своята държава, която днес е известна като Волжко-Камска България. В състава на тази държава са и днешните чуваши. Всъщност това са онази част от българите и другите народи в държавата, които отказват да приемат исляма и си остават езичници още векове наред.
По времето на монголското нашествие една част от народа на Волжка България мигрира на север и под името савари навлизат в земите на финските племена марийци. С поред днешните чуваши те са потомци на смешението именно на тези два народа. За разлика от съседен Татарстан, който е превзет от монголците от Златната орда, чувашите добиват васалност, като монголските владетели не се бъркат в техните работи, стига само редовно да им се плаща дължимият данък.
Иван Грозни
През 1552 г. територията на днешна Чувашия става владение на Великото Московско княжество, а Иван Грозни изпраща мисионери, които да покръстят народа на чувашите. По-голямата част от тях приемат християнството, но други си остават езичници. На територията на Чувашия руснаците издигат крепости, които се превръщат в търговско – занаятчийски центрове и поставят основите на градове. Един от тях е и днешната столица Чебоксари, а сред останалите можем да отбележим Цивилск, Алатир и Ядрин.
След разрушаването на Руската империя през 1917 г. чувашите се присъединяват към движението за създаването на ново мюсюлманско Казанско царство и за кратко са част от недълго просъществувалата Идел Уралска държава, която е ликвидирана от болшевиките.
На 24 юни 1920 г. по нареждане лично на Ленин е създадена Чувашката автономна област, известна още и като Чувашка трудова комуна, която на следващата година е наименована Чувашка АССР. След разпадането на СССР на 24 октомври 1990 г. е провъзгласена новата Чувашка ССР в състава на Общността на независимите държави. А две години по-късно, на 13 февруари 1992 г. е създадена Чувашката република като част от състава на Руската федерация, каквато е и до днес.
Туризъм
Чувашия не е сред държавите, в които туризмът е водещ икономически отрасъл. Но това не означава, че в нея няма природни и културно-исторически забележителности. Макар че в годините на 70-годишното си управление комунистите да са положили доста усилия да ликвидират всичко старинно, красиво и ценно. За щастие, макар и доста неща да са били унищожени, до днес също са останали старини, които дават представа за историята на страната, за нейната богата култура, за бита, поминъка, традициите и начина на живот на местното население, което има древни български корени.
Разбира се, ще започнем пътешествието в Чувашия от нейната столица. Както вече стана ясно, Чебоксари е създаден отначало като крепост, а постепенно се превръща в град със силно развит търговски и занаятчийски профил. Има обаче сведение, че преди създаването на Чебоксарската крепост тук е имало по-стар град – Веда Сувар, създаден от българи, бегълци от старата Волжко-Камска България след монголското нашествие. Към края на XVII век Чебоксари вече е един от водещите градове на Руската империя. От достигналите до наши дни писмени извори става ясно, че към онзи момент в него е имало 1 катедрала, 8 църкви и 4 манастира, което говори за една доста силно развита духовна и християнска дейност сред довчерашните покръстени езичници. След идването на власт на болшевиките градът, макар и да продължава да е столица на Чувашката република, започва да запада и да се превръща в селище от силно провинциален тип.
През Втората световна война тук са преместени някои от предприятията от военнопромишления комплекс и са евакуирани стотици работници от останалите части на Съветския съюз. Голяма част от тях след това не се връщат по родните си места, а остават тук и създават семейства с местното население. Това е една от основните причини днес две трети от населението да са чуваши, а една трета руснаци. Към настоящия момент населението на Чебоксари е малко над 480 хил. човека. Освен чуваши и руснаци в града живеят още татари, мордовци, марийци и представители на други народи.
Столица
Макар и столица, Чебоксарск е повече икономически, отколкото културно-исторически център. В него се намира заводът за промишлени трактори, който е един от най-големите в света. Развити са също тежкото машиностроене, производството на електрооборудване, леката и хранително-вкусовата промишленост. В Чебоксари има 5 вуза: 1 академия, 2 университета и 2 института, както и филиали на 10 други висши учебни заведения.
Една от най-често посещаваните забележителности в столицата е Националният музей на Чуваш. В него чрез стотици артефакти, исторически експонати, предмети на изкуството и традиционни костюми се пресъздава богатата история на чувашкия народ. Уникален е и музеят, посветен на героя от Гражданската война и командир от Червената армия Василий Чапаев, чието родно място е Чебоксари. Всъщност в столицата има няколко паметника на човека, който у нас е главно герой на вицове. В Русия обаче и през комунизма, и днес той е уважавана личност. А най-вече това важи за родното му място, където освен няколкото монумента има и централен булевард, носещ неговото име.
Паметник
Една от емблемите на чувашката столица е Паметникът на майката покровителка, който се издига на един от хълмовете над града. От култово-религиозните сгради няма как да не бъде посетена Введенската съборна катедрала, една от най-красивите и представителни сгради на руската православна църковна архитектура, обявена за национален паметник на руското културно-историческо наследство. Тя е построена през 1555 г. по заповед на цар Иван Грозни на мястото на старо езическо жреческо капище за жертвоприношения.
Днес в църквата още се пази икона на 500 години, изобразяваща Божията майка, чието име носи църквата. Всъщност строителството на Введенската катедрала продължава повече от 100 години. Първо тя е била издигната от плат, след това от дърво и едва към 1657 г. храмът е издигнат от камък. Любопитното е, че в своята история катедралата няколко пъти е била обхващана от пожари, но огънят като че ли сам се отдръпвал от нея и не я засягал. През 5-вековната си история катедралата е затваряла врати само в годините 1939-1943 г. по време на Втората световна война. Тогава в нея се е помещавала местната Художествена галерия.
Интересното е, че в края на войната председателят на църковното настоятелство изпратил на Сталин събраните от местните енориаши 136 200 рубли, една огромна за времето сума. С тези средства са създадени танкове за цяла една дивизия. Трогнат от патриотичния жест, Сталин изпраща на църковното настоятелство благодарствена телеграма. Друг храмов комплекс в чувашката столица е Троицкият манастир от XVI век, в който могат да се видят старинни икони и древна архитектура. Идеално място за отмора на туристите е Паркът на победата, в който са събрани десетки паметници, паметни плочи и музей на жертвите, дадени във Втората световна война. Разходката из Чебоксари може да завърши на местния залив, който е едно изключително красиво и живописно място. Особено рано сутрин или късно вечер, когато оттук могат да се наблюдават невероятни изгреви и залези. Срещу символично заплащане желаещите могат да се разходят и с лодка из залива.
Само на 17 км от столицата Чебоксари се намира вторият по големина град в Чувашката република – Новочебоксарск. Той е сравнително ново селище, създаден е през 1960 г. под името Спутник и много бързо се разраства, като днес вече нароява над 125 хиляди човека.
През годините няколко пъти е имало предложение Новочебоксарск да се съедини със столицата, като в един от случаите дори се провежда и референдум. Жителите на града обаче отказват да станат сателит на столицата. Новочебоксарск е основно икономически център и не може да се похвали с културно-исторически забележителности. Но все пак и той има места, които да покаже на туристите.
Кула
Една от забележителностите е катедралата „Св. княз Владимир“, построен през 1988 г. по искане на местните жители. До входа на храма има камбанария с часовникова кула, висока 43 метра. На нея има 20 камбани, най-голямата от които тежи 7 тона. Сред останалите обекти за разглеждане още са Чувашкият държавен експериментален драматичен театър, Историко-художественият музеен комплекс, Музеят на местното наследство и историята на града, Музеят за изящни изкуства, Библиотеката музей, Паркът за отдих и култура „Елниковска горичка“, Спортният комплекс „Леденият сокол“ и др.
В началото на нашето пътешествие вече беше отбелязано, че чувашите са потомци на българите от средновековната Волжко-Камска България. И днес чувашите искат отново държавата им да върне старото си име, а те да се наричат българи. Преди няколко години те изготвят писмена обосновка на искането си, което представят на държавните органи в страната. В него се отбелязва, че още през 1920 г. интелигенцията е искала страната да се нарича Чувашка АССР – България, но управляващите болшевики не са разрешили, а определящите се като българи тогава са били подложени на гонения и репресии. Според съвременните радетели за връщане на изконното име на страната, освен че ще увеличи националното самочувствие на местните жители, това ще даде силен тласък и на туристическата индустрия.
Официален отговор на депозираното искане от страна на управляващите няма. Неофициално обаче те признават, че се страхуват обявяването на Чувашия за наследник на Волжко-Камска България да не доведе до изостряне на напрежението в отношенията със съседен Татарстан. Затова поне на този етап няма надежда на няколко хиляди километра от нашата България да се възстанови още една стара България.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
