В продължение на един цял век в българската историография в списъка на родните владетели наред с имената на потомствените канове и царе имаше и едно име, което се отличаваше от всички тях. Това е Ивайло, за когото историята разказваше, че е свинар, успял да се окаже в подходящото време и място и да се издигне от прост свинар до царския трон в столицата Търново. През последните години обаче все повече добива известност и разпространение едно друго твърдение, според което въпросният Ивайло не само че не е бил свинар, а е произхождал от болярски род. Както и че името му не е Ивайло и Иваил. Имат ли основание въпросните твърдения, още повече че те идват не от някои псевдоучени шарлатани, а от едни от най-известните имена в нашата медиевистика?
Загадки
Ивайло е един от най-загадъчните, но и най-интересни български владетели. Всъщност за него нищо не се знае чак до втората половина на XIX век. Чешкият историк Константин Иречек при събиране на материали за българската история открива т.нар. Свърлижки листове, части от средновековно евангелие, написано в 1279 г. в сръбския град Свърлиг. В тези 11 пергаментови листа текстът на една от приписките гласи: „Аз раб Божи Костадин, чьтъц, а зовом Войсил Граматик, писах книги сие первзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дните цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояха гръци под градом Тръновом.” Това всъщност е единственият исторически извор, в който се споменава името на този български владетел.
Един от малкото рисувани портрети на селския вожд.
Според последните твърдения на съвременните историци в приписката написаното лично име е в родителен падеж, като (-а) е окончанието за него, а формата в именителен падеж трябва да бъде не Ивайло, а Иваил (с ударение на втората буква „и”). Въпреки това, за да не объркваме читателя, ще използваме старото име на владетеля, с което той е известен в нашата история.
Произход
Дълги години у нас се знаеше, че цар Ивайло има селски произход и преди да посегне към царската корона е бил свинепас. Основни виновници за тази теория са византийските хронисти, които го представят в неблагородната светлина. Те го наричат „кордокувас“ и „лахана“. Първото означава маруля, а второто кисело зеле. Според Георги Пахимер Ивайло се хранел „само с хляб и диви зеленчуци“. Според проф. Йордан Андреев „за произхода на Ивайло знаем малко, че той е бил от пастирски род.“ По-нататък обаче той пише: „По всичко изглежда, че въоръженият бунт е имал продължителна подготовка.“ През пролетта на 1277 г. Ивайло оглавява народното недоволство и, възползвайки се от слабостта на болярите и слабия и недъгав цар Константин Асен, вдига народа на борба срещу татарите от Златната орда. И не само това, а успява да прогони нашествениците от българските земи. И тук възниква съвсем логично въпросът: Как един прост свинар, непомирисвал битка и военна тактика и стратегия, успява да победи азиатците. Татарите се славят като едни от най-свирепите и добри бойци, родени на кон и с оръжие в ръка. Да изправиш хората от народа с тояги, брадви, мотики и сърпове срещу въоръжените до зъби татари е чиста лудост. А пък да удържиш победа, при това не една, а цяла поредица, звучи невероятно.
Оръжие
Краеведът Борис Митев смята, че войниците на Ивайло не са били зле въоръжени, а са имали добро хладно оръжие. Откъде обаче е дошло то? Според Митев то било изковано в железарските работилници на град Добрини, намирал се край днешна Провадия. За да бъде изковано обаче, трябва да бъде заплатено, защото местните железари и ковачи едва ли са били склонни да правят даром оръжие. От друга страна остава открит и въпросът – дори и с това оръжие как Ивайло успява да надвие татарите, да ги разбие и прогони от България. За съжаление днес не разполагаме с подробности за битките, които той и хората му са водили и каква тактика и стратегия е използвана в тях. Но самият факт, че са завършили с победа за българите, означава, че предводителят не е бил никак бос по военна тактика. А тя не се учи с пасенето на свине. Нито с хрупане на зеле и маруля. Или иначе казано – Ивайло не е никакъв свинар, а вероятно е човек „от сой“.
Версии
Според една от версиите на български историци, сред които беше и покойният Божидар Димитров, Ивайло е бил ни повече, ни по-малко областен управител на Овечката крепост, която по време на Второто българско царство е един от най-важните административни центрове на страната. Индиректно потвърждение, че е важен и грамотен човек е и една запазила се през вековете народна песен, в която се пее: „Разсърди се сив сокола, че разпери сиви криле, че изтърси белу книже, черну писму, че си събра цар Костадин, сички светци и попови, да прочитат белу книже, черну писму... Най се нае поп Никола... кат го чете сълзи рони: „Тува писму не е нашу, тува писму е от Бога, млад Иванчо цар да стани.“
А в една коледарска песен се казва: „Що да види цар ми Костадина: млад Иванчо на стол сиди, книга пиши.“ Иванчо е Ивайло, когото народният фолклор е преименувал. Или пък може да е и обратното, това да е истинското му име, а това в Свърлижките листове да е объркано. Факт е обаче, че Ивайло – Иваил - Иванчо е бил грамотен и писмовен. Нещо, което по онова време е невъзможно за човек, произхождащ от най-бедните слоеве на народа. Така че днес категорично можем да кажем, че Ивайло не е свинар. И още една малка вметка отново в потвърждение на тази теза.
Царица Мария и патриархът посрещат Ивайло пред главната порта на крепостта Царевец.
След като цар Константин Асен Тих е убит, през 1278 г. съпругата му, царица Мария, отваря вратите на Търновград и пуска предводителя на въстаниците вътре. И не само го пуска, но се жени за него. Ако действително Ивайло е прост свинар, племенницата на император Михаил VIII Палеолог никога не би го допуснала в двореца и в ложето си. Така че освен млад и победител, Ивайло най-вероятно ще е бил и подходяща партия за овдовялата царица. Т.е. произходът му не ще е бил толкова прост. И друго, което също трябва да се има предвид. След разгрома на татарите към Иваил се присъединява почти цялата провинциална аристокрация. А това е невъзможно да се случи, ако е обикновен селянин, пастир на свине. Болярите никога не биха го допуснали да властва над тях.
Ивайло пред стените на Царевец.
Ивайло се задържа на българския престол малко повече от една година. Той е принуден да воюва на два фронта: срещу византийците и татарите едновременно. А докато е обсаден в Дръстър, в Търново болярите му спретват преврат и пускат в столицата византийското протеже Иван Асен III и съпровождащата го 40-хилядна византийска войска.
Край
След победата на Ивайло над ромеите на 17 юли 1279 г. обаче Иван Асен III е принуден да бяга от Търново, а на негово място болярите избират деспот Георги Тертер. Ситуацията в страната се променя, Ивайло започва да се чувства застрашен и решава да търси помощ при бившия враг, татарския хан Ногай. Малко след него при Ногай идва и Иван Асен III. Двамата претенденти за трона в Търново се събират на неутрална, но еднакво вражеска територия. Ногай увърта и не бърза да даде отговор кого от двамата ще подкрепи. Той иска да спечели и извлече максимална полза и богатство за себе си.
Паметникът на свинаря цар в града, носещ неговото име Ивайловград.
Зад гърба на Иван Асен обаче стои Византия, която развързва кесията си и нарежда на Ногай да се отърве от омразния Ивайло. Според легендата на един пир Ногай предизвиква Ивайло, двамата се скарват и татаринът заповядва на телохранителите си да го съсекат. Така безславно и далече от бойното поле и от столицата Търново завършва своя живот човекът, когото родните историци издигнаха от свинар до български цар.
Иван Първанов
