У частието на Левски в Европа приключи. Това, разбира се, няма как да е приятно за всеки, които обича този клуб. Просто, защото винаги, когато нещо приятно приключи, няма как да няма поне малко тъга. Това, което обаче трябва да доминира като усещане в „синята“ общност след тазгодишното участие на Левски в евротурнирите е гордостта. И радостта. И те наистина доминират.
Но нека започнем оценката на нещата с видяното във Франкфурт, тъй като то все още е най-прясно в съзнанието. Дори и при този единствен загубен мач в Европа този сезон Левски игра добре. Самият факт, че 10 минути преди края резултат в този двубой, както и общият резултат бяха равни говори прекалено красноречиво.
Левски се противопостави максимално на отбор, който завърши седми в Бундеслигата през миналия сезон, преди година и три месеца спечели Лига Европа, а малко преди това почти се изгаври с Барселона на „Камп Ноу“. Поведе с 3:0 на каталунците, които накрая се добраха до два почетни гола. Срещу Левски в състава на германския тим играха четирима от героите в онзи мач. По отношение на избраната схема и начин на игра, Николай Костов няма в какво да бъде обвинен. Съзнавайки, че си по-слаб от противника (и то в пъти) няма как да не вземеш предпазни мерки.
Целия материал четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
