В условията на екстремни условия, когато на везните са поставени животът и смъртта, се проявява истинският човешки характер. Това се случва особено често по време на борби, въстания и революции за освобождение. Световната история познава стотици случаи на черни предателства, които често обръщат хода на събитията. Не прави изключение и българското освободително движение. Априлското въстание и проявите, които го съпътстват в различните части на българското землище, са осеяни от десетки случаи на предателства.
Като за съжаление в по-голямата част от тях българи предават българи, излезли да се бият и за тяхното освобождение. Това дава основание и днес на някои историци да определят предателството като една от характерните и присъщи на българите национални черти. Нещо, което, разбира се, не е вярно. Предателството няма националност, то е присъщо за всички народи от зората на човешкото съществуване та чак до наши дни. Днес ще разгледаме няколко от случаите на предателство от Априлското въстание.
Изненада
Избухването на въстанието в Средногорието изненадва апостолите в останалите окръзи. В Търново, след като главният апостол, преоблечен в женски дрехи, тайно напуска старата столица и се скрива в съседното село Самоводене, нещата остават в ръцете на неговите помощници Иван Семерджиев и Георги Измирлиев. Двамата са определени от Стамболов да отговарят за революционната дейност в горнооряховския район. За работата им вече след Освобождението разказва Захари Стоянов, който преди въстанието има възможност да се срещне с тях „В Горна Оряховица (седалището на апостолите) ме въведоха при големците, които като видях, замръзнах на мястото си. Около седем-осем души брадати момци, насядали около една маса, размишляваха дълбоко, всички говореха руски език.“
Тримата апостоли на въстанието в Сливенско през 1876 г.
Подобно на Четвърти революционен окръг, в Първи Търновски предателството също намира израз на проява. При това не една, а няколко.
Подготовката на въстанието тук продължава до предателството на Ламби Димов, който осуетява плановете за излизането на горнооряховската чета. На 23 април властта намира Семерджиев, който заедно с Измирлиев и още дванадесет въстаници се укриват в дома на баба Пантелейца. Те са задържани, но за кратко, след което са освободени. На 25 април, след като получават вестта за въстанието на юг от Балкана, местните вземат решение да последват техния пример. Горнооряховската чета се събира, но тук настъпват и първите сериозни разногласия. Част от четниците започват да бият отбой, като решително отказват да се подчинят на войводата Иван Семерджиев да заемат позиция за бой с местните турци.
Обсада
Четниците се страхуват, че по този начин ще дадат основателен повод на турците да се нахвърлят върху Оряховица и да я подложат на палежи, грабежи и убийства. Според някои историци тогава е извършено второто предателство от някой си Павли хаджи поп Петков, в резултат на което четата е обкръжена. Една част от четниците се разбягват в различни посоки. Сред останалите са войводата Семерджиев и знаменосецът Измирлиев.
Стар хайдутин води въстанието в Сливенско!
Те успяват да се върнат обратно в Оряховица и се укриват в дома на един от доверените си ятаци. Турците обаче разбират къде са и обграждат къщата, като започнали да удрят и чупят вратата. Когато баш чаушинът поискал да влезе при тях, Семерджиев стрелял с револвера си и го ранил в крака. Измирлиев пък като чул гърмежите, си помислил, че Семерджиев е убит и избягал. Все пак двамата помощник-апостоли успели и когато турците счупили вратата и влезли в къщата, не намерили никого освен един кон, натоварен с оръжие, който отвели в конака.
След случилото се турската потеря се разделила и започнала да търси двамата мъже. Измирлиев и Семерджиев отново се срещнали на чардака на някаква съседна къща и след кратко умуване решават да бягат извън Горна Оряховица. А навън вече се разсъмвало.
Двамата преминават през двора на последната къща в града, която била на Христо Кирчев. Той прекарал 6 години в Диарбекир, където излежавал присъда за разбойничество. В това време боледувал от ревматизъм и си бил вкъщи. Майката на Христо Кирчев - баба Киряка, ги приютила на тавана на къщата. Какво точно се е случило после историята мълчи. Едни разказват, че Христо Кирчев, изплашен за живота си и за да се докара пред турците, издал двамата мъже. Други пък твърдят, че някаква възрастна жена, която призори отивала за вода, случайно ги видяла да се крият в къщата и ги издала от страх за живота си от идващата турска потеря.
Присъда
Каквато и да е истината, очевидно в случая става дума за поредното черно предателство. Скоро рано сутринта къщата била обградена от турците, които нахлули в нея. В хамбара намерили знамето и няколко пушки. Изблъскали с прикладите на оръжията си навън от жилището баба Киряка и започнали да я бият.
Турците поискали дори да запалят къщата, но каймакаминът не им позволил, за да не буни излишно общественото недоволство. При нахлуването на османлиите в къщата Георги Измирлиев-Македончето и Иван Панов-Семерджийчето са заловени живи, преди да успеят сами да сложат край на живота си, и са отведени в Търново.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Битки на живот и смърт в планината - последната пушка на Априлското въстание!
На 25 май във Велико Търново е прочетена смъртната присъда и на двамата мъже, която според съдебното решение не подлежи на обжалване и трябва да се изпълни незабавно.
Три дни по-късно, на 28 май 1876 г., в Търново Иван Панов Семерджиев е обесен заедно със заловения даскал Бачо Киро Петров и с още неколцина въстаници от четата на поп Харитон Халачев, заловени също след предателство. Телата им са отнесени и погребани на върха на Търново, където днес се намира квартал „Варуша“. Там има съвременен надгробен паметник. Вторият помощник-апостол Георги Измирлиев-Македончето е откаран в Горна Оряховица с каруца, където също на 28 май е изправен на бесилото. Там той сам окачва въжения клуп на врата си и увисва със страшна сила. Последните му думи пред събралите се българи и турци са: „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“
Памет
Народната памет и признателност по различен начин са оставили белег за двамата герои, дали живота си за свободата. Още през 1891 г., само 13 години след Освобождението, в Горна Оряховица е направена първата копка и е положен основният камък на паметника на Георги Измирлиев-Македончето.
През 1893 г. е построен пиедесталът, а през 1909 г. вече е готов и бюстът. Монументът е официално открит на следващата 1910 г. Площадът в центъра на днешна Горна Оряховица, където се намира паметникът, също носи името на Георги Измирлиев. А през 2000 г. Македончето е обявен посмъртно за почетен гражданин на железничарския град.
В съседно Велико Търново паметта на Иван Панов-Семерджийчето е отразена в малък и скромен бюст-паметник, намиращ се в началото на възрожденската улица „Гурко“. Няма улица, площад или обществена сграда, наречена на негово име. Няма и голям монумент, който да съхранява неговата саможертва в паметта на различните поколения търновци.
Историкът Александър Стоянов: Априлското въстание е втората крачка към Независима България
А докато двамата му помощници жертват живота си за свободата на България, главният апостол на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов се крие в къща в село Самоводене. Той ще излезе на историческата сцена в най-подходящия момент вече след Освобождението, когато се разпределят апетитните постове от държавната баница. За да се издигне до най-високите върхове на българското държавно управление. И с лека ръка да решава кои от бившите му съратници революционери да получат мизерни пенсии като законно признати поборници и кои да бъдат оставени да изживеят останките от живота си като просяци.
Иван Първанов
