- Г-н Стоянов, какъв е вашият прочит за мястото и ролята на Априлското въстание в историята на България?
- Априлското въстание е един от градивните елементи на българската национална идентичност. То е втората ключова стъпка по пътя към създаване на Независима България, предшествано от създаването на Екзархията и последвано от Освободителната война. Значението на въстанието за развитието на българския народ е огромно и нееднозначно. От една страна то привлича вниманието на Европа към българския въпрос, но от друга е причина за ликвидирането на голяма част от интелектуалния и политически елит, който щеше да изиграе ключова, позитивна роля за развитието на страната след Освобождението. От друга страна, ако не беше саможертвата на тези хора, можеше и да няма Освобождение, не и в онзи момент.
- Коя е вашата любима историческа личност сред идеолозите, организаторите и участниците във въстанието?
- Историците нямат право да имат любимци. Идеята за състезание на възрожденските дейци е погрешна – те представляват един колектив със своите предимства и недостатъци, водени от една обща идея, въпреки множеството противоречия помежду си. Става дума за едно силно поляризирано общество от родолюбци, в което съществуват много и разнопосочни идеи за това какво означава свободата и как трябва да се постигне. Забележителното е, че при все всичките им различия, тези хора успяват да намерят общ език в името на общата кауза.
- Изпълнен ли е със съдържание идеалът на неговите апостоли?
- Апостолите на Априлското въстание живеят и мечтаят със завета на Раковски и Левски. Те искат свобода, равенство и братство. Искат държава на законите и равноправието между хората в нея. Искат гласът на народа да се чува. Неслучайно във всяка макар и за кратко освободена територия въстаниците обявяват република – това са хора, движени от идеалите за свобода и демокрация – най-модерните за онова време, а и до днес идеи.
- Какъв е истинският смисъл на саможертвата и 150 години по-късно ценим ли я подобаващо или сме заслепени от прекомерно чувство на благодарност към освободителите?
- Смисълът на саможертвата е светът да обърне внимание на един изстрадал и онеправдан народ, който пет века съществува под владичеството на една чужда, анахронистична империя, която отдавна е превалила своя зенит и уверено върви към своя залез, повличайки народите в нея към дъното на цивилизационното развитие. Изборът да жертват живота си в името на свободата и правото на достъп до европейската култура и развитие е цивилизационен избор за българите между трънливия път към едно светло бъдеще и сигурното, но преклонено пред чуждата власт съществуване в едно настояще на безвремие и безпътица. Този избор стои на дневен ред и днес и най-добрият начин да почетем своите предци и саможертвата им е като ясно и твърдо отстояваме техния цивилизационен избор.
- Кой е най-големият урок, който трябва да помним от това историческо събитие?
- Трагедията на Априлското въстание е колкото зловещият начин, по който е потушено, толкова и страховитата апатия на българите. Въстават 4 хиляди от над 4 милиона. Останалите остават пасивни и безучастни. Това обаче не ги спасява от последвалите кланета, грабежи и произвол. Поуката е ясна – пасивността не е спасение, преклонената глава също я сече сабята. В това да се свиеш и да избягаш от отговорност няма нито чест, нито избавление. Един ден живот като свободен струва повече от цяла вечност под чуждо владичество. Това е важно да помним и да прилагаме в начина, по който поемаме своята гражданска отговорност.
- Османското владичество или комунизмът имат по-фатални последици за българската народопсихология?
- Двете се съчетават по един ужасен начин – онова, което османците бавно изграждат в продължение на векове – това капсулиране на българина в малкия му родов балон, апатията към бъдещето и към възможността за добруване, за лично развитие, за свобода, за лична отговорност – всички тези неща са целенасочено ампутирани от българската душевност векове наред. След това тези качества се възраждат за около век и тогава за пореден път са попарени, вече от собствения ни народ, с модерните средства на политиката и пропагандата, усъвършенствани от комунисти, фашисти и нацисти през първата половина на ХХ век. Страшното на комунизма е, че онова, което Османската империя върши по инерция, тоталитарният режим прави целенасочено. Достатъчно е да кажем, че между 1944 и 1946 г. ОФ избиват два пъти повече хора, отколкото османците след Априлското въстание.
- Как си обяснявате носталгията у поколения българи към комунизма – резултат от ефективна пропаганда или „жалба за младост“? Кое надделява?
- Соцносталгията у нас е сложен продукт на множество фактори. За част от хората, идващи от селата, комунизмът е бил време, в което са заживели от селски къщи в апартаменти с ток, парно и топла вода в банята. За тези хора е трудно да приемат, че печелейки панелна кутия, са загубили земите, които предците им са събирали и обработвали с мъка от векове. Същевременно за много хора, които са намерили своите ниши на послушание, режимът е предлагал множество блага. Сега, когато трябва да се бориш, за да печелиш, да се доказваш всеки ден, тези изгубени блага изглеждат като че нещо, което ти се полага е било откраднато от „демокрацията“. Трети се разочароваха, че промените не се случиха така, както са си мечтали, че България не стана Швейцария на Балканите. Тези хора обаче често забравят да се запитат: „А ние какво точно направихме, че да станем Швейцария на Балканите?“. За съжаление липсата на лична отговорност е нещо, което комунизмът и османците преди това са ни отнели трайно. От това произтичат повечето ни съвременни беди.
- Как да разберем, че един източник е достоверен в морето от информация?
- Изисква се много усилия, старание и аналитично мислене, за да пресееш информацията. Човек няма как да е „на ти“ с всички теми. Трябва да приоритизираме – да ровим за информация по наистина важните за нас теми, а за останалото да си подберем сигурни издания, за които е проверено, че като цяло предават обективно информацията. Друг начин няма.
- Какво мислите за съвременните елити в България?
- Съвременните елити в България са продукт на две основни направления – комунистическото наследство, преродено в децата и внуците на ДС и ЦК са от едната страна. От другата страна са хората, които по един или друг начин забогатяха през 1990-те и ранните години на XXI век. Някои от тези хора са близки с първата група, други спечелиха парите си така или онака, трети наистина станаха предприемачи в пълния смисъл на думата. За съжаление елитът у нас е продукт на същата социополитическа среда и също както народът е свикнал да прави нещата според постулатите на османския манталитет от XVIII и XIX век. При все това през последния четвърт век виждаме едно „европеизиране“ на елита, което води, макар и бавно, към подобряване на общата среда у нас. След още едно поколение, ако се запазим в ЕС, социалният елит у нас ще е достатъчно „европейски“, за да се отърси от някои от основните недостатъци на османо-тоталитарното наследство.
- Кога ще се „оправим“, каква е прогнозата на един историк?
- Ако България не премине през спешни и необходими реформи в образованието, съдебната система и икономическия модел, народът ни ще изчезне до един век, а след около половин век ще започнат първите явни признаци на колапс. Нужни са спешни реформи, ефектът от които ще се усети поне 10 години след началото им. Всичко друго е утопия.
- Имат ли реална власт в България някои Велики сили в момента?
- Властта на чуждите държави в днешна България зависи само от това доколко продалите се на техните интереси политици са склонни да загърбят интереса на народа си, за да слугуват на други държави. България може да е напълно независима от чужда намеса и едновременно с това напълно интегрирана в Европейския съюз. Изисква се съвсем малко всъщност – чуждите държави нямат механизми да принудят България да действа по тяхната свирка, освен чрез компромати срещу компрометирани политици. Ако се отървем от тях и от мафията във властта, държавата ни ще е напълно суверенна. Всичко зависи от хората – държавата – това сме ние.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 13 ноември 1987 година
- Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“
- Придобива магистърска и докторска степен в Лайденски университет в Нидерландия
- Преподава история в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“
- Гл. ас. д-р Александър Стоянов работи в Института за Исторически изследвания (ИистИ) на БАН
Людмил Христов
