П рез пролетта на 1876 г. в Копривщица гръмва първата пушка, оповестила началото на Априлското въстание, върховния момент в Българското националноосвободително движение. И това се знае от една голяма част от българския народ. Едва ли обаче са чак толкова много любознателните българи, извън специалистите историци, които да знаят къде, условно казано, гръмва последната пушка на същото това въстание. И това ще е темата на настоящата „Забравена история“. Изясняването на тази тема е свързано с един феномен от историята на Априлското въстание, за който също се знае твърде малко от обикновените българи – Стрелешката чета. Както показва и името й, тя е основана в Стрелча, което през епохата на Възраждането е едно будно стопанско и книжовно средище.
Комитет
През 1871 г. по идея на самия Апостол на българската свобода Васил Левски тук е основано народно читалище, с председател Ганчо Чиширанов, а също и частен революционен комитет, който е един от най-активните в целия Четвърти революционен окръг. Затова, когато на 20 април 1876 г. в Копривщица гръмва първата пушка, дала началото на Априлското въстание, само няколко часа по-късно членовете на комитета в Стрелча също излизат въоръжени и готови да се бият и да дадат живота си за свободата на отечеството.
Революционните сили са около 350 човека: 150 от тях са определени от съвременника Мильо Балтов като „войници”, а останалите 200 – като опълчение и резерв. По онова време къщите и домакинствата в Стрелча са били около 300, което означава, че от всяка къща е имало по най-малко един въстаник. За разлика от други населени места, в които избухва въстанието – Копривщица и Панагюрище, в които населението е основно българско, в Стрелча освен българи живеят и татари, и турци и това усложнява обстановката след обявяване на въстанието.
Паметникът на Панайот Волов в Стрелча.
По-голямата част от местните мюсюлмани бързо се окопитват, грабват оръжието и се затварят в джамията, откъдето отказват да се предадат на въстаналите българи и на всеки техен призив да излязат и да хвърлят оръжието отговарят с пушечни изстрели.
След като виждат, че не могат да изкарат враговете си от джамията, стрелчанските революционери решават да не губят повече време с тях и след като оставят няколко човека на пост пред джамията, част от въстаниците се изтеглят на позициите, готови да бранят с кръвта своите семейства и домове. А останалите потеглят към съседните села да ги вдигнат на въстание.
Метално топче
Бунтовници от Стрелча участват също и във въстанието в Копривщица. Малко известно е, че в Стрелча е изработен и единственият топ от метал в Априлското въстание, корпусът на който обаче вместо от черешово дърво е направен от лула за варене на розово масло.
Още в първия ден на въстанието, по подобие на Хвърковатата чета на Бенковски, и в Стрелча е сформирана въстаническа чета, състояща се от около 70 мъже конници. Те обикалят района и повдигат духа на населението. Уви, Априлското въстание избухва преждевременно и се случва това, от което В. Левски приживе най-силно се страхува. Българският народ е използван за пушечно месо, въстанието в Средногорието е удавено в кръв. Тази жестока участ не подминава и Стрелча.
Паметната плоча, поставена пред читалището в Стрелча.
Башибозук
Срещу селото се отправят редовни войски на Хафъз паша и башибозушки отряди, които с щурм го превземат, оплячкосват и опожаряват. Една част от населението е избито, а други успяват да го напуснат и под предводителството на войводата Орчо се отправят към Копривщица. От десетките пленени от османците - 79 са хвърлени в одринската тъмница, а други 12 са заточени в Диарбекир в Мала Азия. Там половината от тях умират и само шестима успяват след обявената от султана всеобща амнистия да се завърнат по домовете си и да прегърнат семействата и близките си.
След жестокото и кърваво потушаване на Априлското въстание 20-ина от оживелите като по чудо въстаници сформират Стрелешката чета, която представлява истински феномен в българското освободително народно движение. Тя успява да просъществува от май 1876 до края на 1877 г., т.е. година и половина. През този дълъг период хората от четата се крият в Средна гора, като често водят тежки сражения с превъзхождащите ги турски потери, съставени от башибозуци, черкези и редовни султански войници.
Войвода
За войвода на четата стрелчани си избират Тодор Ангелов Балтов – Бинбашията. Това е също един от незаслужено незапомнените в народната памет наши национални герои.
Тодор е от известния бунтовнически род Балтови. Неговият брат Иван е сред първите революционери в целия регион. Още преди да стане един от учредителите на местния революционен комитет Иван Балтов поддържа връзки с пловдивските революционери.
При учредяването на стрелчанското читалище и революционния комитет Иван води в селото Васил Левски в собствената си талига. Той е избран за народен представител на Стрелча на събранието в Оборище, а след избухването на въстанието е провъзгласен за стотник на местните въстаници, начело на които стои главният апостол Панайот Волов. След потушаването на въстанието и нахлуването на турците в Стрелча Иван Балтов се опитва да се измъкне тайно, но е заловен и откаран в затвора в Одрин, където прекарва месец и половина. След обявената от султана частична амнистия в края на месец май 1876 г. Иван е пуснат и се премества със семейството си да живее в Пловдив, където отваря хан. Умира през 1923 г.
Братът на Иван Балтов за съжаление няма съдбата на брат си и не успява да доживее да види България свободна. Както казахме, Тодор Балтов е избран за войвода на четата от 20-ина стрелчанци, успели да се измъкнат от селото. Загива в едно от тежките сражения на четата с враговете. Къде е гробът му, не се знае. Съдбата на Стрелешката чета е доста интересна и необикновена. През близо 18-те месеца от съществуването и в жестоките и кървави битки, които водят, една част от четниците загиват, на тяхно място в четата постъпват други нови родолюбци. Така че в крайна сметка четата успява да поддържа бройката си.
Лутане
След като през 1877 г. научават за избухването на Руско-турската война, четниците решават на всяка цена да открият руските войски и да участват заедно с тях в биенето и прогонването на турците от българските земи. Четниците стигат до връх Шипка, откъдето обаче не могат да продължат на север заради обикалящите из района турски военни части. Започва един период на няколкомесечно лутане из планината. В този период някои от четниците са убити, а други умират от глад и студ. През декември 1877 г., само няколко дни преди Коледа, четата успява да се свърже с руските войски.
По това време в нея са останали живи само петима души: Мильо Балтов, братята Гаврил и Янко Гуджеви, Александър Евстатиев и Рад Нешков. Когато руският генерал Дандевил вижда изнемощелите, гладни, голи и боси мъже пред себе си, отначало той не може да повярва, че това са останки от славните български въстаници, възхитили с героизма и с готовността си за саможертва не само цяла Европа, но дори и Америка отвъд океана. А когато разбира, че тези получовеци искат още в същия този момент да им бъдат дадени пушки и патрони и да продължат с руската войска освободителния поход през родните си земи, ген. Дандевил се разплаква. След като са добре нахранени, облечени и обути в руски униформи, въстаниците минават Стара планина и на 1 януари 1878 г. навлизат в родната Стрелча, където са посрещнати като национални герои.
Борба
Според историка проф. Пламен Павлов, „ако в Копривщица гръмва първата пушка на Априлското въстание, то изстрелът на последната пушка е даден от стрелешките четници”. За съжаление днес се знае малко за Хвърковатата чета на Георги Бенковски, просъществувала по-малко от месец и за водените от нея сражения. В същото време обаче почти никой от широката българска общественост дори и не е чувал за Стрелешката чета и нейното 18-месечно съществуване и не по-малко жестоката борба на живот и смърт в планината.
Иван Георгиев
