В дните на потушаване на Априлското въстание, след като подлагат всичко по пътя си на сеч и огън, башибозуците на Ахмед ага Барутанлията се отправят към Пещера. Ятаганите им са готови да започнат да сеят и тук смърт. На километър преди началото на селото обаче на пътя пред тях се изправя самотна фигура. Мъжът е възрастен мюсюлманин, внушаващ достолепие.
Той вдига властно ръка и спира башибозушката колона. Мъжът е Осман Нури, духовникът на Пещера. Водачът на башибозуците страховитият Барутанлия спира с коня си до имама.
Турско башибозушко формирование по време на Руско-османската война от 1877 г.
„Какво има Осман ефенди? Защо ни спираш да избием неверниците и да изпълним повелята на Аллах“, обръща се той към духовника. „Назад, Ахмед ага! Само през трупа ми ще продължиш и ще влезеш в Пещера“, с твърд глас му заявява Нури ефенди. Следват няколко минути гробно мълчание. След това Барутанлията обръща коня си и с жест заповядва на своите башибозуци да го следват. Колоната се отправя обратно към Батак. Пещера е спасена.
Сведения
Сведенията за живота на самия Осман Нури са доста противоречиви, като се започне от неговото родно място, което според едни е Пазарджик, а според други Пловдив. Според един от внуците му пък родното място на дядо му е Михалково. Едва ли обаче родното място на имама е толкова важно в случая, а неговото цялостно поведение и отношение към българите. Много преди избухването на Априлското въстание Осман Нури ефенди неведнъж застава на страната на християните в Пещера и ги защитава в конфликтите с неговите сънародници османлии.
Башибозук - изображение върху османска пощенска картичка
След избухването на въстанието в Панагюрище Васил Петлешков донася 4 прокламации от Бенковски с призив за бунт. Едната от прокламациите е дадена на председателя на революционния комитет в Пещера Стоян Попов. Той, след като се запознава със съдържанието, я дава на баща си да я препрати по някого към Батак. Бащата я предава на пещереца Георги Вълчанов, който пък на свой ред я дава на батачанина Митьо Тумбев да я отнесе в селото си. Тук обаче става гаф. Като минава покрай турските кафенета, Тумбев е спрян за проверка. Прокламацията е намерена и предадена в конака. В Пещера започват арести. Местните турци решават да не чакат идването на султанската войска и башибозука, а да се разправят с непокорните гяури и ги изколят до един.
Църквата в Батак, станала ням свидетел на клането
В този решаващ за съдбата на българите момент се намесва имамът Осман Нури ефенди: „Сакън, да не сте ги пипнали с пръст. Огън ще внесете в селото. Само през трупа ми можете да подложите хората тук на клане!“. Срещу него се изправя младият Айти ага: „Какво го слушате бе? Не виждате ли, че и той е станал комита като българите“, тросва се агата. Уважението и респектът към имама сред местните мюсюлмани са толкова големи, че никой от тях не се осмелява да му се противопостави. А Айти ага е подгонен и едва не е линчуван.
Подвиг
Това е първият подвиг на Осман Нури ефенди. Вторият обаче е още по-голям, тъй като при него той се изправя не срещу съселяните си, а срещу кръвожадния Барутанлия. Но и тук удържа победа и успява да наложи волята си над тази на водача на башибозука. За този втори подвиг на имама има няколко разказа, които в общата си част са еднакви и се различават само в отделни подробности. Един от тези разкази е на Карахюсеин Керимов и е направен по разказа на дъщерята на спасителя Хатидже: „Башибозуците с кръвясали очи, след като измъчват децата по най-различен начин, под ръководството на Мемет Барътханлъ, се отправят към Пещера с намерение да окъпят и този град в кръв. Обаче в онези времена ползващата се с доверие фамилия на Осман ефенди показва голяма човечност. Той пресича пътя на побеснелите главорези, които пак идват да пият човешка кръв“. Съобщението, което башибозуците изпращат в Пещера, развълнувало целия град. Населението, знаейки, че след малко ще бъде опожарен градът, от уплаха не знае какво да прави. Турци и българи започват заедно да търсят начини за спасение. Отиват с молба при Осман ефенди.
Брацигово
Онова, което малцина обаче знаят, е, че освен Пещера Осман Нури ефенди спасява и Брацигово от редовния турски аскер на Хафъз паша. Летописецът на Брациговското въстание Атанас Мишев разказва по спомените на съвременника дядо Мишо: „Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разсипе селото (б.а. - Брацигово). Той само известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го посъветвал да отиде да си вземе децата да не погинат. Дядо Мишо му казал: „Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи само те“. След тия думи се разплакал и се отправил към Осман ефенди, който в това време се показа най-разумният от всички турци, дори от правителството, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крак, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник казал на мюдюрина, че непременно трябва да изпроводи известие на пашата: „В противен случай – казал му – ще бъдеш обесен на въжето“. Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни. Хафъз паша се готвел да даде заповед за разрушаване на селото ни. Хафъз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че той получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, тъй като тая нощ навсякъде щяло да се празнува възцаряването на цар Мурад“.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Битки на живот и смърт в планината - последната пушка на Априлското въстание!
Така чрез силата на личния си авторитет пред своите сънародници Осман Нури спасява и Брацигово. Но дори и това не е всичко, което той продължава да прави и след разгрома на въстанието.
Руснаци
Той помага на оцелелите при клането жители на Батак и дори се грижи за няколко деца, останали кръгли сирачета, със заклани от башибозуците родители. И още нещо, което истински поразява. По време на Руско-османската война от 1877-1878 г. Осман ефенди не бяга със семейството си към Цариград, а остава в българските земи. „Аз не съм сторил нищо лошо на тоя народ. Не се чувствам виновен, за да бягам като престъпник и убиец“, заявява твърдо той на опитите на неговите близки да го накарат да напусне Пещера, за да спаси живота си от отмъщението на българите и от шашките на настъпващите руски войници. След освобождението на българските земи Осман Нури ефенди помага на Временното руско управление и дори е награден с руския орден „Св. Александър V степен“ за заслугите си при изграждането на новата българска държава.
Черепите и костите на част от загиналите в Батак невинни българи
Българите също не забравят заслугите на бившия османски първенец. На 11 декември 1893 г. депутатът Дуко Дуков докладва на Народното събрание молбата на Осман Нури да му се отпусне пенсия. Към молбата е прикрепено удостоверение, издадено от Пазарджишкото общинско управление, в което пише: „Дава се настоящото свидетелство на Осман Нури ефенди, че със своето благоразумие и човеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси града ни от нахлуванията на разните башибозуци, които разярени, с твърдото намерение идеха да убиват, обират и опожаряват всичко, каквото се намереше в града българско“.
Пенсия
Предложението предизвиква остра реакция в Народното събрание. Един от най-яростните противници да се уважи молбата е депутатът Юрдан Юрданов, който изнася цяло слово, изпълнено с жестока и неприкрита омраза към турчина Нури, когото разглежда единствено като представител на петвековните угнетители, без да вижда заслугите му за спасяването на няколко хиляди българи от клане и насилие. „Ако се отпуща и на мюсюлмани по 80 или 100 лв. пенсия, мисля да не бъдем толкоз щедри, да не отпущаме българските пари и на такива хора. Колкото за това, че той избавил българския народ и че не го е клал, аз не вярвам. Ако е клал, по-малко е клал, а не по-много. Заради туй аз ще моля почитаемата комисия и почитаемото Народно събрание да посмали или да остави прошението без последствие“.
Историкът Виктор Комбов пред "Телеграф": Намерихме нов документ за битката при Бузлуджа
В крайна сметка е прието предложението на Осман Нури да се отпусне ежемесечна пенсия в размер на 80 лв. За съжаление просителят не успява да харчи дълго пенсията си, тъй като две години след отпускането й, през 1895 г., умира. Днес в Пещера има поставена негова паметна плоча.
Иван Първанов
