„Ако Начо Фернандес няма проблем да играе с диабет – защо и аз да не стигна толкова далеч?“, обяви националът Йони Стоянов в интервю за сайта „One”, цитирано в днешния брой на вестник "Мач Телеграф".
“Когато ми съобщиха, че съм болен, причерня ми за няколко часа, но това се превърна в мотивация за мен“, продължи той. Йони, сега на 21 г., се среща с този проблем, когато е на 16 години.
„Имах мач и се почувствах изтощен докрай. В 60-ата минута поисках смяна. Баба и дядо ме взеха и отидохме да хапнем нещо. Дядо е диабет тип 2 и носеше глюкомер. Измери ми захарта и резултатът показа 500, за сравнение в момента сте на максимум 100. Бяхме шокирани и направихме още един тест. Резултатът беше същият. Само да обясня - при 600 следва припадък. Можеше и да се случи, ако не ме бяха закарили в болница.
Не знаех какво се случва. Бях уплашен, мислех, че трябва да спра с футбола. След няколко часа дойде лекар и ме успокои. Тя ми каза, че съм диабетик, но мога да продължа да спортувам. Трябва просто да пазя баланс. Веднага, след като ям си инжектирам инсулин. След шест месеца свикнах и се научих как да живея с болеста. Знам какво трябва да ям и колко да си инжектирам. Много обичам сладкиши. Футболът ми помага да не се откажа от тях. По време на тренировките настъпва срив. Трябва да спра, да взема нещо сладко и да продължа“, разкрива още Стоянов, който твърди също, че е направил лесен избор да играе за България, защото не е бил търсен от Израел. И как функционирате ежедневно?
"Имам сензор със стикер и игла, с който си следя нивото на захарта. Вече не ми пречи. Все едно ми е GPS (б.р. смее се). При всяко хранене трябва да се инжектирам в и стомаха, и в седалището, а имам и още една инжекция, която трябва да правя на всеки 24 часа“, допълва защитникът. Той призна също, че до договора с Апоел Бер Шева е трябвало да разнася пица или да работи като продавач в заведението на свой приятел, за да си осигури допълнително средства.
