Левски направи втора грешна стъпка в първенството и отстъпи първото място на големия си съперник - ЦСКА. „Сините“ завършиха наравно с Арда, след като в последните минути имаха възможност да си тръгнат с 3 точки след блокирани удари на Рейналдо и Мубарик. Равенството не е проблем №1 от този мач, нито пък загубеното първо място. Цялостното представяне на шампионите в този мач бе проблем, а този резултат бе само последствие от всичко, което бе предложено на терена. Отдавна свикнахме с тенденцията, че Левски да влиза опознавателно в първото полувреме, с други думи.....проспива го. Падне ли гол в „синята“ врата, то вече става страшно. Велескес дава още около 20 минути толеранс на дупките в стартовите си 11, а
след 60-ата минута влизат един по един звездите, вдигат оборотите и обръщат мача. Този филм го гледахме вече няколко пъти, но беше крайно време да се стигне до лош финал. Дон Хулио обича да си играе с огъня и се стряска само, когато се опари. Е, сега именно това се случи в Родопите. Тук ще се върнем и към вече остарялото мислене на феновете – такива отбори ги повеждаш 3:0 до полувремето и всичко свършва. После прави каквото искаш. След такива срещи тези изпитани с времето максими се завръщат. И няма как да е иначе, след като твоите конкуренти са вкарали общо 9 гола на Арда. Да, това е станало в домакинства, но има ли значение, след като ти си се спънал! Няма как за Левски мачовете да започват в 70-та минута и винаги да има успех. Голяма част от титулярите в срещата не оправдаха доверието. Сентейес вкара, но това не успява да отмие слабите мачове досега. Камдем все още не е на себе си след контузията, а Серафимов просто показа защо до Кристиан Димитров трябва да стои Макун. Това са трима от четиримата в защита. Единственият начин да има успех при тази комбинация е да няма положения пред вратата ти. В предни позиции Левски загрява бавно. Малко като печка от миналия век. До момента, в който се стигне до температурата на кипене, вече са минали над час игра. Ако продължат с това мислене, то „сините“ ще имат още много тежки мачове. В редиците им има достатъчно играчи, но сякаш нещо липсва. Съблекалнята е пълна с добри момчета и футболисти. Но през миналия сезон Веласкес разполагаше с Георги Костадинов, например. Мечката бе от лидерите, които могат да повишат тон, да вдигнат агресията в действията и да заразят целия отбор с това. Сега май няма такава фигура или все още не се обозначила. Например – Марко Груич.
Целият анализ четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
