Б отев Пд изпрати един от най-силните полусезони в историята си. Една от най-добрите илюстрации за подобно твърдение са 13-те победи, които записаха момчетата на Душан Керкез през есенния дял. Само за сравнение ще кажем, че през последния шампионски сезон – 1966/67 „канарчетата“ печелят 13 пъти за цялото първенство. Така че показателите за момента са шампионски. Това второ място във временното класиране е абсолютният максимум, който можеше да постигне отбора. Успя да победи напрактика всички големи и силни съперници без Лудогорец, който обаче за нашите стандарти продължава да си е друго измерение. И ако някой не е успял да го победи, не е повод да бъде укоряван.
Едно от малкото неща, за които може и трябва да се съжалява е, че походът в Европа не продължи по-дълго след прекрасния успех и елиминирането на сериозен отбор като Марибор. След първия мач с Панатинайкос мнозина вероятно повярваха, че и гръцкият гранд е преодолим за момчетата на Керкез. Сблъсъкът с реалността бе твърде неприятен – 0:4, а по-голямата загуба бе тежката контузия на звездата на отбора Антъни Уджа. След това неприятното отпадане от Зрински Мостар в Лигата на конференциите, след 2:1 и 0:2. В реванша решаваща се оказа глупавата проява на Антоан Конте, който бе изгонен и остави съотборниците си да се мъчат дълго време с 10 души. Така Ботев не успя да счупи рекорда си и да запише повече от 6 мача в Европа в рамките на един сезон.
В първенството обаче отборът не допусна много колебания и нестабилност и беше постоянен. Ивелин Попов отново дирижираше всичко, а особено опасни по крилата бяха Кристиан Нвачукву, Ехидже Укаки и Самуел Акере.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
