222 мача! Пак повтаряме – 222 мача! Толкова записа Иван Турицов за ЦСКА. Някои от най-големите легенди на „червените“ не са достигали до тази внушителна бройка по една или друга причина. 10 години в ЦСКА, 7 от които в първия отбор, също са респектираща цифра. Но за съжаление, колкото и силни мачове да изигра той в този период, винаги и дори след 100 години, той ще бъде свързан с онази проклета дузпа срещу ЦСКА 1948 през 2023 г., която раздели „армейците“ от титлата. Тогава всички подкрепиха Турицов и това е нормалната реакция, защото къде по-големи играчи са пропускали от бялата точка. Но призракът на пропуснатата дузпа не спря да седи до името му. Чуеш ли Турицов, се сещаш за онзи момент...
През вече изминалия сезон десният бек беше с по-скоро периферна роля. Той реално не успя да пребори за титулярно място с Давид Пастор. Когато обаче бразилецът имаше проблеми – или дисциплинарни, или с наказание, Турицов влизаше в огъня и не разочарова Христо Янев.
Но краят му беше тъжен, през задния изход. Янев, който преди дни поднови своя договор с ЦСКА за още 2 години, не го пусна нито срещу Локомотив Пловдив във финала за Купата на България, нито в Разград при загубата с 0:1. Нещо повече – в последните секунди на мача с Лудогорец Янев пусна на терена Адриан Лапеня, който дори сложи капитанската лента, но не и Турицов. Сякаш десният бек заслужаваше да влезе в този мач и да си вземе довиждане с феновете, които подкрепиха „червените“ в Разград. Е, това не се случи. И един поглед в статистиката на десния бек показва, че последният му двубой за ЦСКА е срещу... ЦСКА 1948. Това се случи при равенството 1:1 на „Васил Левски“ на 13 май, когато той записа 7 минути.
И сега разбираме, че Турицов ще продължи кариерата си в Динамо Батуми. Цялото ни уважение към грузинския футбол, но на клубно ниво там са ниво Първа лига, Трета група. Там, където са изпадащите. Стадионът на този отбор е красив, но качеството на футболистите е на доста лимитирано. Турицов, който е актуален национал, и дори бе част от тима, който спечели турнира FIFA Series през март, сякаш заслужава по-сериозен отбор. Той е в перфектна възраст – 26 години, и може би трябваше да си намери нещо в Европа, дори и в по-скромен отбор от по-слабо първенство. Но явно така са решили мениджърите му...
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
