П рез новия век родният футбол може да се похвали с цели 61 титли в 25 други първенства. На първо четене това изглежда чудесно постижение, ако се сравнява с броя трофеи през ХХ век. Обяснението за това е логично.
Реално след 1989 година големите български играчи започнаха да излизат в чужбина, като преди това имахме шампиони в по-сериозни първенства само в Нидерландия (Андрей Желязков) и Австрия (Петко Петков), а с известни условности в Гърция (Георги Цингов и Христо Колев).
След това навън в големи отбори заиграха футболисти като Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Трофон Иванов и другите от тяхното гениално поколение и закономерно те започнаха да печелят трофеи. И точно на границата на двата века именно представител на това поколение спечели първата голяма титла. Това стори Ивайло Йорданов със Спортинг Лисабон през 2000 година, като тя се оказа и последна за легендите от славната Пенева чета.
След това дойдоха времената на Димитър Бербатов и Стилиян Петров, които поставиха България на футболната карта на Великобритания.
Безспорно Бербатов донесе и най-ценните успехи при българите в чужбина, като стана шампион на Англия с Манчестър Юнайтед цели два пъти .Той спечели общо 7 трофея, включително стана и първият българин, който триумфира на световното клубно първенство (2008). Бербатов беше близо до триумф и в Шампионската лига, но загуби финали с Леверкузен и Манчестър Юнайтед.
Стенли също загуби финал в Европа със Селтик (Купа на УЕФА, 2003), но пък спечели рекордните за български играч през този век 10 трофея, като причина за това е наличието на Купа на лигата в Шотландия.
Безспорно сериозен успехи записа Ники Михайлов, който стана шампион на Нидерландия с Твенте (2010), като добави и една Купа (2011) и две Суперкупи (2010, 2011). Той бе избран и за вратар №1 на Ередивизие през 2011 година.
Пълната статистика вижте в днешния брой на в. „Мач Телеграф“, а също и:
Стигнахме до 5 континента
Последните пет години бележат дъното на трансферния оборот при легионерите
Мач Телеграф