С лед радостта от триумфа и празненствата, които още не са приключили, за „синята“ общност предстои много работа. И най-вече за хората, които взимат решенията и които управляват клуба. Хубавото е, че напоследък ясно се вижда как тези фактори плътно следват и емоционалните, и рационалните послания, които идват от левскарите по трибуните, но и от тези, които оставят извън тях, но обичат и изпращат своята енергия от дивана пред телевизора, през социалните мрежи и през каквито и да е други канали.
От Космоса се вижда, че новото правило, въведено от БФC за задължителното присъствие на българин до 23 години, е проблем. Особено за тези, които искат да преследват наистина високи цели. Левски е именно в тази компания и трябва сериозно да се замисли как може да реши този болезнен въпрос. В момента на „Герена“ единствено Асен Митков има шанс да си заслужи титулярно място при Дон Хулио Веласкес. Той обаче не е никак голям и е обременен с условностите на цялостното отношение към халфа, на което бяхме свидетели от страна на някои фенове през сезона. Момчето може и да заслужава да се прояви известно търпение спрямо него, но определено с показаното той е далеч от това, което е необходимо да си титуляр в Левски. Крайно време е да си признаем, че в съвременната реалност бонусът от толерантност, който винаги се дава на младите собствени кадри, е нерентабилен.
Ако се робуваше на налагането на момчета от школата, титлата щеше да продължава да е мираж. За справка, нека се види какво всъщност е нивото на втория отбор в Трета лига, който би трябвало да е лицето на школата. Това обаче е скоба за много сериозни анализи, които първо трябва да се направят вътре в клуба. Ние е добре само да маркираме, че сме наясно, с реалните проблеми. Да. Няма футболист от втория отбор, който да може да има самочувствието, че е готов да се включи в състава, който ще стартира лятна подготовка под ръководството на Дон Хулио.
Известни надежди в тази посока може да има към Стивън Стоянчов, който игра като преотстъпен в Етър. Това момче не само е сравнявано с Боби Рупанов, но тези, които детайлно го познават са категорични, че е по-добър. Предстои обаче да видим! Защото всеки от тези юнаци трябва да е наясно, че едно е да искаш и т.н. Който не е чел Хайтов и неговите „Диви разкази“, време е да го направи!
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
