С тойчо Стоев вече има академия, която носи неговото име и се намира до стадиона в „Надежда“. „Много пъти съм си мислил защо българските футболисти не успяват да се реализират. Често млади играчи, влизайки в мъжкия футбол, просто не са готови. Това ми даде идеята да създам моята академия. С идеята един ден да създавам футболисти. Ще се опитам, дано да стане. В момента в България децата са източник на приходи, като по този начин се развиват самите школи. Не всяко дете ще стане футболист. Но в тези, в които виждаш талант, трябва да ги развиеш. Не трябва да гледаме на децата като паричен знак. Ако ме поканите след година, се надявам академията ми да се е развила“, каза той.
„На много международни турнири нашите отбори стоят добре до една възраст. И в един момент, минавайки определена възраст, разликата става огромна в полза на съперниците. Дали това е заради пубертета, дали заради нещо друго. В една Турция всички от школата живеят заедно, мислят само за футбол, имат диетолози. Сходно беше и по соцвремето. Говорих с един мой бивш футболист, сърбин. Той сега е мениджър. Каза ми, че и в България има добри школи, но просто там, конкретно в Цървена звезда, е различно. Детето мисли само за футбол, а не за телефони и такива неща. Не се качва в луксозната кола след тренировка, както е у нас. Само си ходи, с градския транспорт. Заради това виждаме къде е сръбският футбол и къде е нашият. Просто има различно мнение“, добави той.
„Един час тренировка на ден е малко. И ние тренирахме един час на стадиона, но още около 6 часа съм ритал по улиците и по градинките. Сега улицата не е нещо добро, а е нещо опасно. Заради това държавата трябва да помогне с построяването на стадиони, игрища и т.н. Проблем в школите е, че там има много млади треньори, прекалено млади. Такива, които нямат нужните знания и опит“, завърши Стоев.
