П обедата над Септември с 2:1 бе под юбилейния номер 10 за първенство за Хулио Веласкес начело на Левски. Общо за испанския специалист това бе сблъсък номер 19 в Първа лига със „сините“ - точно толкова, колкото изкара неговият предшественик Станислав Генчев. При условие, че бройката на двамата вече е еднаква, това е удобен момент да направим още едно сравнение между показателите им.
Дори и сега, този паралел няма да е на 100% справедлив, защото Хулио Веласкес води Левски в плейофите, които Станислав Генчев не дочака и бе освободен през зимната пауза на миналия сезон. След като на негово място дойде испанецът, той влезе в историята като първият треньор на клуба, при който Левски не допусна поражение в плейофите. При това в най-горната група – тази включваща тимовете от Топ 4, където компания на Левски правеха Лудогорец, Черно море и Арда. Испанецът е и първият треньор в историята на клуба, който не загуби три поредни шампионатни мача от Лудогорец.
Но да се върнем на сравнението между двамата. Победите са с три повече за Генчев – 13, срещу 10 за Веласкес. Сегашният треньор има много равенства – 8, докато при Генчев то бе само едно – при гостуването на Спартак Вн – 0:0. Испанецът обаче има само една единствена загуба – от Черно море на „Герена“ с 1:2 в доста слаб, но до голяма степен равностоен мач. А в него Левски бе ощетен и от съдиите, които подминаха явна дузпа за игра с ръка на Влатко Дробаров в наказателно поле, без наблизо да има играчи на „сините“. Футболистите на Хулио Веласкес водеха с 1:0, но допуснаха обрат с два гола на Димитър Тонев. При бившия треньор загубите бяха 5 пъти повече и именно по този показател разликата е най-голяма и е в полза на испанеца.
Като точки Генчев има съвсем минимален аванс. Сегашният треньор е взел 38, което прави 66,67% от възможните, докато при бившия в неговите 19 мача те бяха с две повече – 40 или 70,18% от тези, които на теория можеше да вземе.
С двете попадения срещу Септември в „Надежда“, сегашният треньор вече може да се похвали, че тимът се е разписал 36 пъти под негово ръководство и е малко по-резултатен от този на Генчев, при когото „сините“ вкараха 35 пъти в шампионата. Защитата пък е една идея по-стабилна при бившия треньор – 14 допуснати гола, срещу 16 при сегашния.
Като цяло има една максима във футбола, която повечето наставници често припомнят, след като тимът им е завършил наравно. А тя е, че когато един мач не може да се спечели, е важно да не се загуби. И Веласкес може да го каже, след като има толкова много ремита. Някои от тях пък бяха с цената на победи. Такива например бяха „хиксовете“ в двете най-големи дербита през пролетта – срещу ЦСКА 2:2 и най-старото столично срещу Славия 3:3. И в двата сблъсъка тимът на Веласкес губеше с два гола разлика дълбоко в добавеното време, но успя да се измъкне и да се спаси от пораженията. В Европа равенствата дотук също му свършиха работа, като двете с Апоел Беер Шева, които донесоха отстраняване, както и еуфория сред феновете.
За играта всеки може сам да си преценява и да има собствено мнение. И двамата имаха силни и слаби мачове, но като че ли и с оглед на тяхната трудност можем да дадем предимство на Веласкес.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
