И нтересен момент беляза дербито между Левски и Лудогорец. И той бе свързан с капитанската лента. С нея излезе Георги Костадинов. Халфът обаче я свали от рамото си и я постави на това на Марин Петков, когато той влезе на терена като резерва. На пръв поглед – добре. Спазва се някаква йерархия. Все пак на „Герена“ бяха гласували и решили- Цунами ще бъде номер 1 с лентата, а Марин номер 2. Но всичко тече...и се променя. Първият вече е със статута на резерва, макар и да е доказал многократно любовта си към Левски. Цунами си има своята роля и тя със сигурност не е лека. Времето му обаче отминава и той го усеща. Затова и се старае да бъде полезен с каквото може. Марин на този етап е като Хамлет. Блуждае. Веднъж добре, два пъти зле. Безспорно има правото да носи лентата. Все пак единствен остана в Левски от най-тъмните времена. Сега обаче нещата са други и трябва човек, който наистина вдъхновява останалите. Няма как да не се види от самолет, както обича да казва Велислав Вуцов, че това е Георги Костадинов. Мнозина бяха против неговото завръщане на „Герена“, но сега едва ли са на това мнение. Мечката се оказа онзи лидер, който Левски не успя да намери в лицето на други свои кадри, които се върнаха да помагат, но вместо това всяха само интриги. Все нещо им пречеше. Сутрин се сърдя на себе си, а после на всички останали. Но най-вече на другите. Шефове, треньорите, съотборниците и цялата планета. Костадинов обаче се оказа от друго тесто. Който смята друго – да види речта му в Унгария преди дузпите с Беер Шева. И да млъкне.
Още четете в деншния брой на "Мач Телеграф"
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ ВЪВ VBOX
