И вайло Андонов е бивш нападател на националния отбор по футбол, част от епохалния отбор на световното първенство в САЩ през 1994 г. През кариерата си в България игра за Пирин, ЦСКА и Локомотив София. С „червените“ е двукратен шампион на България, както и двукратен носител на купата. Има 127 мача, в които е вкарал 99 гола за ЦСКА. „Мач Телеграф“ го потърси за мнение относно ситуацията при „армейците“.

- Г-н Андонов, ЦСКА е на финал за купата срещу Лудогорец. Изглежда, че сезонът може да бъде спасен с трофея, споделяте ли подобно мнение?

- До тук ЦСКА не е показал постоянството, което се изисква за гранд на родния футбол. На финал са - да, но там е Лудогорец, и двата отбора ще искат на всяка цена този трофей. Като се замисля, нямаше предпоставки със слабия старт на сезона, който продължи много дълго да играем финал за купата, но това показва и вид израстване. При Стипич имаше сериозен регрес, но Томаш лека-полека вдигна отбора. Промяната бе наложителна тогава, даже закъсня за мен. Наблюдавам всички мачове от родното първенство, но при ЦСКА имаше, като че ли най-много непостоянство в хода на сезона от отборите с претенции, това за мен е продиктувано от играчите, повечето са на моменти, днес им се играе, утре -  не, и така. Томаш трябва да действа по-твърдо в дадени моменти, от някои чужденци лъха нехайство за отбора. Просто ситуацията е много деликатна, събрани са много различни характери в съблекалнята, от различни националности, всеки с неговите си намерения и проблеми, затова по принцип се изисква много опит в треньора, но пък Томаш се опитва да овладее съблекалнята. Със сигурност трябва да му се гласува доверие, щом е достигнал финал.

- В своите интервюта Александър Томаш подчертава често, че в отбора са като едно семейство. На вас прилича ли ви на семейство в момента ЦСКА?

- Това е все едно да се съберат в една къща хора с различни вкусове и различни навици и да искаш да се разбират с поглед. Няма как, има още много време до това да се нарекат семейство. Положил е някаква основа, но да видим как ще надгради.

Анжелин АЛЕКСАНДРОВ

Цялото интервю – в хартиеното издание на „Мач Телеграф”