Д жон Мълъни беше напрегнат. Беше денят на равносметката за Ковънтри и той се страхуваше от него. Беше прекарал сутринта в тревога, размишлявайки как след 34 години в елитното първенство на Англия, отборът ще изпадне - и то на стадиона на Астън Вила - „Вила Парк“. Просто искаше цялото това изпитание да приключи, но приятелят му закъсняваше да го вземе, което допълнително влошаваше нещата. Чувствайки нуждата да направи нещо, каквото и да е, за да успокои нервите си, фенът на Ковънтри намери син маркер и надраска думите „ще се върнем“ на лист хартия.
Години наред Ковънтри живееше очарователен живот в елита, спечелиха ФА Къп през 1987 г. през май 2001 г. в предпоследния кръг срещу Астън Вила те се нуждаеха от малко чудо. Почти успяха да го сторят, като поведоха с 2:0, но после всичко се разпадна на съставни части. Вила стигнаха до драматичен обрат с 3:2 и ги във Втора Дивизия - за първи път от 1967 година.
През тези 25 години Ковънтри претърпя три изпадания, смяна на ръководството и дори два периода на изгнание от собствения им град. Тимът бе принуден да играе домакинските си мачове в Нортхемптън и Бирмингам поради ожесточен спор за наем между Общинския съвет на Ковънтри, който е частичен собственик на стадиона, и SISU Capital - хедж фондът, който купи в клуба през 2007 г. За известно време Ковънтри се превърна в най-добрата илюстрация на нуждата на английския футбол от реформа в управлението, играейки пред оскъдна публика на 35 мили разстояние в Нортхемптън, докато собственият им стадион стоеше празен. Много фенове пътуваха, за да ги подкрепят не от трибуните, а в знак на протест от хълм с изглед към стадиона на Сиксфийлдс в Нортхемптън. “Бяха мрачни времена. SISU почти унищожи клуба“, споделя Мълъни.
Сега в комбинация от радост и недоверие, те се завръщат обратно в елита, под ръководството на собственика Дъг Кинг и мениджъра Франк Лампард, а ще имат и възможността да открият новия сезон във Висшата лига с гостуване на действащия шампион Арсенал. Тези години в пустошта вече са зад гърба им, но няма да бъдат лесно забравени. Мълъни е израснал на пресечка от стадиона на Ковънтри „Хайфийлд Роуд“. Той си спомня как се е промъквал, за да играе на терена късно вечер с всички останали дрипави деца из целия район.
През 2005 година – четири лета след изпадането от Висшата лига, Ковънтри се премести на нов стадион, първоначално на „Рико Арена“. Както често се случва, новият им дом беше изобразяван като символ на по-светло бъдеще. Преместването беше съпътствано от проблеми от самото начало. Ковънтри беше натрупал дългове, утежнени от изпадането, и провала на търговската сделка на Английската футболна лига с ITV Digital, направи само малък принос за изграждането на новия стадион. Вместо това, той беше финансиран почти изцяло от Общинския съвет на Ковънтри и благотворителната организация „Алан Едуард Хигс“, която пое собствеността на „Рико Арена“. Съгласно новото споразумение, Ковънтри беше наемател, плащайки приблизително 100 000 паунда месечно (около 180 000 долара през 2005 г.), без достъп до кетъринг, паркинг или доходи извън мачовете. Вместо да се насочи към по-изгодни възможности, Ковънтри потъна на едно място. Клубът стагнираше, скокът в посещаемостта не се случи и до 2007 г. бе изправен пред заплахата от фалит, след което беше закупен от SISU Capital. Това беше представено като ново начало, значителна стъпка към по-светло бъдеще. „По това време бях в чужбина и се радвах на новината, мислейки си, че сме спасени, но само за да осъзная, че всъщност сме сключили сделка с дявола“, казва Дейв Айлс – председател на една фенските фракции Sky Blue Trust.
Цялата история четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
