Легендарният бивш защитник на Барселона и Испания Абелардо е най-добрият приятел на Луис Енрике. Двамата се познават още от деца от школата на Спортинг Хихон, като пробиват заедно в първия тим в началото на 90-те години. Разликата във възрастта между тях е само 19 дни, като те са израснали в работнически квартал в Хихон и са били в едно и също училище. Абелардо даде обширно интервю за френския „Екип“, в което се върна назад във времето.
- Абелардо, кажете повече за вашето приятелство с Луис Енрике. Какъв беше той като младеж?
- Той ми е повече от приятел, той ми е като брат. Още като деца станахме много близки. Дриблираше невероятно, минаваше през всички, дори и през мен. Спомням си, когато бяхме 7-годишни. Едно по-голямо дете ни попита дали не искаме да тренираме в един местен клуб. Първият ни треньор в Ксейтоса се казваше Брито. Станахме шампиони на Астурия, бихме Спортинг Хихон, който след това привлече петима от нашия тим, включително мен и Лучо.
- Какъв беше той като играч в по-младите си години?
- Същият, какъвто го познавате. Борбен, състезателен, със силен характер. Баща му беше шофьор на камион, майка му готвачка. Нормално, тихо семейство. Пумарин беше квартал, където много жители идваха извън района, за да си намерят работа. В квартала играехме на тревни площи или на улицата. Слагахме два камъка за врата и играехме всеки ден. Това развиваше нашата техника, нашите физически качества, защото на 7 или 8 години можехме да играем срещу 14 или 15-годишни. Биеха ни, но бяхме упорити и имахме огромно желание за усъвършенстване. Винаги е бил много замислен. В Барса четеше много. Същото важеше и за развитието му като играч. Много млад, той си каза, че ако иска да стане професионалист, трябва да промени физиката си. Той извайваше тялото си, грижеше се за диетата си. Беше изпреварил времето си, днес това е нещо обичайно, но преди тридесет години не беше. Още от много ранна възраст Луис беше дисциплиниран. Ако излизахме, понякога пиех бира. Не помня да съм го виждал да пие алкохол.
- Май не всичко е вървяло идеално в детските ви години...
- Спортинг Хихон първоначално не ни задържа, изхвърлиха ни, когато бяхме около 12-годишни. Заминахме за Ла Брана, след което се върнахме в резервния отбор на Спортинг през 1988 г. След това вече заиграхме в първия тим. Луис Енрике вкара 15 гола в първия си пълен сезон в Ла Лига и през 1991 година Реал Мадрид го купи. Имаше един интересен момент с него, защото можеше да отиде в Овиедо. Това е все едно да се направи трансфер ПСЖ-Марсилия във Франция. От Овиедо чакаха баща му да се прибере от работа в 1 часа през нощта, за да подпише договора, но в крайна сметка сделката не стана. Не пропускахме мач на „Ел Молинон“ като деца. Вкарвахме димки под дрехите си, носихме знамена. За нас беше сбъдната мечта да играем за Спортинг. Всички деца на Луис носят астурийски имена, той винаги ще бъде от Спортинг. Той започна като централен нападател, можеше да играе навсякъде без вратар и централен защитник. Беше невероятно всестранно развит, пъргав и модерен играч, еднакво добър и с двата крака, можеше да дриблира както отвътре, така и отвън, много добър във въздуха. Обръщаше внимание на всичко: храна, дисциплина. Винаги беше методичен и професионален. Вижте в каква форма е сега. Към края на кариерите ни той ми казваше: „Когато приключим, ще правим триатлони“. Отговарях му: „Какви ги говориш?“. Физически той все още има невероятни способности. Той беше един от малкото, заедно със Серхи, които обичаха предсезонната подготовка. Аз страдах като куче, а той я обичаше. По това време нямахме всички данни, но той сигурно е бил луд. Той е човек на предизвикателствата.
- Какво мислите за треньора Луис Енрике?
- Още в Барса Б (2008-2011) той имаше ясна визия и философия как да постигне идеалния стил на игра. По това време той беше фокусиран върху притежанието на топката, но е много добър и в играта без топка. Той е съвременен треньор, най-добрият днес според мен. Великите треньори карат играчите да стават по-добри. Никога не съм виждал Усман Дембеле да пресира в Барса, както сега в ПСЖ. Фабиан Руис, Пачо, Маркиньос и много друго станаха по-добри при Луис Енрике.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
