Х убаво е да побеждаваш, дори когато играта не ти върви, както Аржентина стори стори с Кабо Верде, но доста сигнални лампи в състава на Лионел Скалони бяха задействани. Ето някои от проблемите:
ХАЛФОВАТА ЛИНИЯ
Заслужено футболистите в центъра на терена на Аржентина са си издействали похвалите и етикета „най-добрата халфова линия в света”. Те са от фундаментално значение за философията на националния отбор. Но МакАлистър, Де Пол и Енцо Фернандес бяха далеч от най-доброто си ниво срещу Кабо Верде. Концептуално много пасове на противника минаваха лесно зад гърба им и ги хващаха извън позиция, както се случи и в някои моменти от мача с Алжир. Самите техни пасове пък не бяха никак ефективни. С изключение на една дълга топка от Де Пол (впоследствие бе свирена засада), в подаванията на халфовете ни липсваше офанзивна агресия.
ПРОБЛЕМ С КРАЙНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ
Срещу съперник, който бе наредил две здрави дефанзивни линии, шансовете на бековете да направят нещо в атака е да създадат ситуация „двама на един“ или да „разтегнат“ терена. Те обаче бяха доста непостоянни в тези опити. Молина се справяше по-добре и опитваше повече да сътвори нещо. В дефанзивен обаче не показа същата солидност. Медина пък въобще и не сметна за нужно да бъде някаква опция в атаката по левия фланг. В защита също се затрудняваше.
КОНДИЦИЯ НА ПРИЦЕЛ
Кабо Верде успяваше да управлява енергията си по-добре. В края редовното врече минути и в продълженията те бяха по-свежи. Разбира се, не може да спечелиш единствено с тичане, но способността им да отнемат топката при контраатака направи разликата. Футболитите на Скалони бяха надиграни в този аспект, въпреки че имаха 55% владеене на топката.
ЛИПСА НА АГРЕСИЯ
Отсъствието на агресия в атаката на Аржентинва бе очевидна при опитите за връщане на владението след загуба на топката. Много втори топки бяха спечелени от играчите на Кабо Верде. Това им даваше време да стрелят към вратата на Емилиано Мартгинес или да организират нова атака.
Цялата пазработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
