М анчестър Сити победи Арсенал в спиращ дъха мач на „Етихад“ миналата неделя, за да завърже здраво битката за титлата във Висшата лига.
Никой не би могъл да си представи подобен сценарий преди малко повече от месец, когато „артилеристите“ имаха 10 точки пред преследвача си. Сега обаче заплахата от второ място е съвсем реална. Това би било звучен шамар за скъпата селекция, която трябва да сложи край на 22-годишна суша без титла. Разбира се, за лондончани все още има пет мача до края. Сити има да наваксва един, но е и с по-трудната програма. Не всичко е загубено, но феновете на Арсенал са на ръба на нервен срив, защото помнят, че този отбор и друг път е изпускал питомното. По този повод GOAL припомня кои са най-драматичните битки за първото място в историята на Висшата лига.
Наказани
Когато Арсенал разгроми Лийдс с 4:1 на 1 април 2023-та, наистина изглеждаше, че титлата е вързана в кърпа. Разликата от 7 точки пред преследвача Манчестър Сити започна да се топи седмица по-късно на „Анфийлд“ срещу Ливърпул, когато бе записано първото от три поредни равенства. Дойде и загубата 1:4 именно от „гражданите“.
„Бяхме победени от по-добър отбор“, призна Артета пред BT Sport след краха на Арсенал в Манчестър. „Те бяха изключителни и когато стане така, е трудно да се пребориш. Ние дори не бяхме близо до нещо такова. Бяхме наказани и можехме да го отнесем още по-сурово. Няма да бием отбой. В това първенство остават пет мача, всичко може да се случи“.
Нямаше обаче път назад за Арсенал, тъй като отборът, който беше на върха на таблицата, завърши на пет точки зад Сити.
Гняв
Хората може и да не помнят името, но всички помнят лицето. Когато Арсенал победи лидера във Висшата лига Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ на 14 март 1998-а, камерата се обърна от терена към публиката, където един къдрав привърженик на „артилеристите“ на име Бари Фърст изглеждаше сякаш е на път да избухне.
Вълнението му беше разбираемо. Заради късния гол на Марк Овермарс неговият отбор се намираше само на шест точки зад Юнайтед. Видимо разклатеният Алекс Фъргюсън се опита да омаловажи загубата, поставяйки под въпрос както качествата, така и баланса на Арсенал.
„Ако спечелят отложените си мачове, ще ни изпреварят. Но ще разберат, че започват да губят точки в края на сезона. Нямам никакво съмнение в това“, заяви шотландецът.
Фъргюсън обаче грешеше. Неговият отбор се справи добре на финалната права, но съперникът за титлата така и не забави темпото, докато битката не беше спечелена. Всъщност тази победа на „Олд Трафорд“ се оказа втората от 10 поредни, които позволиха на Арсенал да стане шампион кръга преди края. Арсен Венгер пък увенча забележителния си първи сезон, като изведе отбора до победа над Нюкасъл във финала за ФА Къп, с което постигна едва втория дубъл в историята на клуба.
А Фъргюсън беше бесен. Юнайтед водеше с 11 точки след победата над Челси през февруари. Един букмейкър дори изплати залозите за тяхна титла. Отборът обаче завърши кампанията без голям трофей - нещо немислимо преди онзи гол на Овермарс да промени всичко.
Пари
Арсен Венгер беше бесен от представянето на Арсенал през 2002/03. „Разбира се, искаме да спечелим титлата, но мисля, че най-трудното нещо за клуба е да бъде постоянен, а ние бяхме забележително постоянни“, аргументира се той. „Загубихме първенството от отбор, който харчи с 50% повече пари всяка година. Миналата купиха играч за 30 милиона, след като загубиха титлата. Ще направят същото и догодина, а ние правим чудеса само за да се борим с тях“.
Финансовата мощ на Манчестър Юнайтед даде аргументи в ръцете на Венгер, но въпреки това нямаше как да се отрече, че звездният състав на Арсенал се срина във финалната фаза на битката за титлата.
След като победиха Чарлтън на 2 май 2003 г., те водеха с осем точки, макар и да имаха мач повече от Юнайтед. Това, което последва, беше катастрофална серия от резултати, като Арсенал спечели само 2 от следващите си 7 мача, а шокиращата домакинска загуба с 2:3 от Лийдс на практика сложи край на надеждите за защита на титлата.
„Артилеристите“ бяха спрени на „Хайбъри“ от Юнайтед, като Райън Гигс донесе на гостите равенство 2:2. Едно друго 2:2 — срещу Болтън, обаче личи окончателно Арсенал от малкото останало им самоуважение. Както самият французин призна в онзи ден: „За първи път нещата вече не зависят от нас, което е трудно да се приеме“.
Съседи
Алекс Фъргюсън смяташе, че е видял всичко за повече от три десетилетия във футбола, но дори той остана шокиран от това как неговият Юнайтед пропиля аванс от 4:2 за епично равенство с Евертън в ключов момент от битката за титлата през сезон 2011/12.
„Беше подарък, абсолютен подарък“, беснееше Фъргюсън. „Трябваше просто да доиграем мача. Головете, които вкарахме, бяха страхотни. Да допуснеш четири на „Олд Трафорд“ в домакински мач, който е толкова важен… Просто не мога да го повярвам“.
За съжаление на Фъргюсън нещата щяха да станат още по-невероятни и още по-брутални. Първо неговият отбор изигра необичайно предпазлив и почти безжизнен мач при загуба 0:1 от съперниците за титлата Манчестър Сити, която позволи на „шумните съседи“ да излязат начело в класирането с по-добра голова разлика само два кръга преди края.
Юнайтед поддържаше напрежението до последните секунди на сезона, като победи както Суонзи, така и Съндърланд. Сити обаче спечели най-оспорваната надпревара в историята на Висшата лига благодарение на онзи гол на Серхио Агуеро срещу КПР в последния кръг.
Фъргюсън беше великодушен при поражението, като каза пред Sky Sports: „Бих искал от името на Манчестър Юнайтед да поздравя нашите съседи. Фантастично постижение е да спечелиш Висшата лига“.
Вътрешно обаче той беше бесен, тъй като отборът му беше водил с осем точки пред Сити преди срамната загуба 0:1 от Уигън в средата на април. Наистина си беше „подарък“.
Съсипан
Дори и днес прословутата тирада на Кевин Кийгън срещу Алекс Фъргюсън е трудна за гледане. Има толкова много страст, но и толкова много болка. Това е признание на човек, който ясно започва да осъзнава, че води загубена битка.
През по-голямата част от сезон 1995/96 Нюкасъл на Кийгън изглеждаше сигурен за първата си титла от 1927 г. В един момент преднината на върха беше 12 точки, но Юнайтед бавно започна да топи разликата. Когато Нюкасъл загуби 3:4 от Ливърпул в най-великия мач в историята на Висшата лига, Кийгън беше съсипан, а гледката на прегърбения му силует върху рекламните пана на „Анфийлд“ се превърна в един от ключовите образи на сезона.
Само няколко седмици по-късно той създаде още по-запомнящ се момент. След победа с 1:0 като гост на Лийдс Кийгън избухна срещу Фъргюсън, който публично беше поставил под съмнение дали съперниците ще се борят толкова здраво срещу Нюкасъл, колкото срещу неговия Юнайтед.
„Той падна много в очите ми“, беснееше Кийгън. „Може да му предадете, че ние все още се борим, той трябва да отиде в Мидълзбро и да вземе нещо“. За негово съжаление Юнайтед взе три точки. И в крайна сметка спечели първенството сравнително спокойно, докато Нюкасъл завърши с равенства в последните си два мача.
Автобус
Капитанът на Ливърпул Стивън Джерард събра съотборници около себе си и им каза: „По дяволите, не трябва да ни се изплъзне!“. „Червените“ току-що бяха победили Манчестър Сити с 3:2, за да излязат с 2 точки пред Челси на върха. Сити, който беше трети, все още имаше два мача по-малко, но загубата на „Анфийлд“ ги беше оставила на 7 точки зад лидерите.
През 2014-а първата титла от 1990 г. беше на една ръка разстояние за възродения отбор на Брендън Роджърс. Но накрая Ливърпул капитулира. Победа у дома срещу колебливия Челси на 27 април на практика щеше да гарантира първото място, а Жозе Моуриньо дори направи ротации при „сините“ с мисъл за полуфинала в Шампионската лига. Ливърпул обаче се подхлъзна. Буквално. В добавеното време на първото полувреме Джерард загуби равновесие и топката в собствената си половина, позволявайки на Демба Ба да изскочи сам и да отбележи — 1:0 за Челси. Ливърпул се хвърли в атаки, но Моуриньо беше „паркирал автобуса“. В крайна смета Челси вкара още един гол, но въпреки това мърсисайдци все още бяха в надпреварата за титлата. В последния мач за сезона обаче бе пропилян аванс от три гола срещу Кристал Палас, което сложиха край на надеждите за титлата.
Goal.com
