Ф утболът и музиката отдавна вървят ръка за ръка. Юрген Клоп превърна „хеви метъл футбола“ в нарицателно за своя агресивен и високоинтензивен стил, а красивата игра на бразилците често е определяна като „самба футбол“. Но кои от настоящите мениджъри във Висшата лига могат действително да бъдат наречени рок звезди? Повод за любопитното сравнение даде изпълнителният директор на Нюкасъл Дейвид Хопкинсън, който определи новия наставник на „свраките“ Матиас Яйсле именно като „рок звезда“.
Това вдъхнови The Athletic да постави 20-те мениджъри във Висшата лига в музикален контекст, като ги оцени по петобалната система и намери техния еквивалент сред известните изпълнители.
Микел Артета – Фил Колинс
Мениджърът на Арсенал безспорно знае как да върши работата си и вече има сериозни успехи, но перфекционизмът му невинаги се свързва с представата за рокендрол. Артета може да бъде напрегнат, раздразнителен и изключително взискателен към детайлите. Затова неговият музикален двойник е Фил Колинс, а оценката му е само 2 от 5.
Унай Емери – Джарвис Кокър
Наставникът на Астън Вила не изглежда като класическа рок звезда. Понякога е леко непохватен, има специфични маниери и може да изненада с изказванията си. Зад всичко това обаче стои изключително остър футболен ум, способен да създаде нещо, което хората ще помнят дълго. Сравнението е с Джарвис Кокър от Pulp.
Марко Розе – Пол Уелър
Треньорът на Борнемут получава 3 от 5. Определен е като харизматичен и спокоен човек, който изглежда отлично за възрастта си и вече има достатъчно богат „каталог“ зад гърба си. Музикалният му еквивалент е Пол Уелър.
Кийт Андрюс – Тим Бърджис
Спокойствие, тъмна къдрава коса и леко ексцентрично излъчване – наставникът на Брентфорд лесно би могъл да мине за фронтмен на инди група. Затова е сравнен с Тим Бърджис от The Charlatans.
Фабиан Хюрцелер – Уин Бътлър
Млад, амбициозен и обсебен от анализите. Наставникът на Брайтън оставя впечатлението, че дори когато не работи, вероятно анализира собствената си работа. Получава 2 от 5 и сравнение с Уин Бътлър от Arcade Fire.
Шаби Алонсо – Дейвид Гилмор
Тук вече има сериозна рокендрол енергия. Наставникът на Челси е стилен, елегантен и уверен, без да има необходимост постоянно да демонстрира колко е добър. Технически изключително подготвен и донякъде дистанциран – Алонсо е сравнен с легендарния китарист на Pink Floyd Дейвид Гилмор.
Франк Лампард – Blue
Лампард е харизматичен и приятен, но едва ли някой си го представя да разбива хотелски стаи след концерт. Затова сравнението е не с хеви метъл банда, а с британската поп група Blue.
Пиер Саж – Греъм Коксън
Треньорът на Кристъл Палас е от хората, които могат спокойно да преминат по улицата, без мнозина да ги разпознаят. Има обаче достатъчно нестандартно излъчване, за да бъде сравнен с Греъм Коксън от Blur.
Дейвид Мойс – Том Пети
Старата школа! Мениджърът на Евертън прави нещата по своя начин и не се интересува особено от последните модни тенденции във футбола. Излъчването му е на човек, който сякаш казва: „Виждал съм всичко и знам какво правя“. Затова получава впечатляващите 4 от 5 и сравнението с Том Пети.
Алваро Арбелоа – Ник Кейв
Наставникът на Фулъм е интелигентен и талантлив, но не търси светлината на прожекторите. Самоуверен, красноречив и по-заинтересован от идеите, отколкото от шоуто. Оценката е едва 1 от 5, а музикалният му еквивалент – Ник Кейв.
Сергей Якирович – Горан Баре
Мениджърът на Хъл е описан по доста забавен начин – повече прилича на човек, който трябва да охранява рок групата, отколкото да бъде нейният фронтмен. Резултатът е 1 от 5.
Гари О'Нийл – Елвис Костело
Анцузи, чаши чай и спокойствие – не точно определението за рокендрол. О'Нийл обаче има творческо мислене и достатъчно интересни моменти в кариерата си. Неговият музикален двойник е Елвис Костело.
Даниел Фарке – Дейв Грол
Един от неочакваните фаворити. Фарке може да изглежда като добродушен баща, но дългата коса определено му помага в рок класацията. Той е сравнен с фронтмена на Foo Fighters Дейв Грол и получава 4 от 5.
Андони Ираола – The Beatles
Експериментатор, новатор и креативен специалист начело на Ливърпул. Какво друго може да бъде сравнението освен The Beatles? В музикален план – Джон Ленън. Във визуален – Ринго Стар.
Енцо Мареска – Адам Ламбърт
Мареска има трудната задача да върви по стъпките на гений, с когото неизбежно ще бъде сравняван, но същевременно трябва да изгради собствена идентичност. Точно както Адам Ламбърт трябваше да намери своето място в Queen след Фреди Меркюри.
Майкъл Карик – Майкъл Бубле
Тук сравнението е почти перфектно. Карик е спокоен, надежден, добре облечен, възпитан и харизматичен по ненатрапчив начин. Не е човекът, от когото очакваш да преобърне света, но обикновено върши работата си добре. Музикалният еквивалент на наставника на Манчестър Юнайтед е Майкъл Бубле.
Матиас Яйсле – Мат Белами
Именно новият наставник на Нюкасъл даде началото на цялата дискусия, след като беше наречен „рок звезда“. Емоционален и обсебен от тактиката, германецът обаче прилича повече на свръхенергичен фронтмен на алтернативна рок група. Затова сравнението е с Мат Белами от Muse.
Оливер Гласнер – Лу Рийд
Безкомпромисен, избухлив и човек, който не държи всички да го харесват. По-важно му е да бъде уважаван. Гласнер държи на принципите си и не обича авторитетите. Почти идеалната характеристика за рок звезда – 4 от 5 и сравнение с Лу Рийд.
Режис Льо Бри – Джордж Езра
Не излъчва особено много рокендрол енергия и вероятно може да се разходи необезпокояван по улиците на почти всеки английски град. Наставникът на Съндърланд получава 2 от 5 и е сравнен с Джордж Езра.
Роберто Де Дзерби – истинската рок звезда
Ако има абсолютен победител, това е мениджърът на Тотнъм. Ексцентричен – да. Стилен – да. Обича експериментите – да. Взривоопасен характер – определено. Труден за работа – според мнозина да. Изключително талантлив – също. Всички необходими съставки са налице и Роберто Де Дзерби получава максималните 5 от 5 за рокендрол излъчване.
Ако Висшата лига беше музикален фестивал, италианецът очевидно щеше да бъде хедлайнерът.
