К огато Микел Артета пристигна в Арсенал през декември 2019 година, той представи план от пет стъпки за утвърждаването на тима сред най-силните в Европа. Със спечелената титла на Англия през миналия сезон, първите четири стъпки бяха изпълнени. Петата и последна предвидена стъпка е създаването на отбор - династия, който да доминира на европейската сцена. Но сега пред Артета се открива още една златна възможност да стори нещо, което дори легендарните мениджъри на Арсенал преди него – Джордж Греъм и Арсен Венгер, не са правили - да защити шампионския трофей. Нито един отбор на Арсенал не е успявал да защити титлата си в елита, откакто „артилеристите“ станаха шампиони в Първа Дивизия три пъти подред в началото на 30-те години на миналия век (1933, 1934, 1935).
Артета често говори за създаването на история като огромна мотивация за отбора му преди мачовете и няма съмнение, че подходящият момент настъпи. Но династията и историята не са единствените цели, към които Арсенал ще се стреми през новия сезон. Въпреки, че „топчиите“ са сочени за фаворити №1 за нова титла, Артета отлично съзнава, че има още какво да подобри в състава си и на първо място това е атаката.
Финалът срещу ПСЖ в Шампионска лига беше доста показателен. Те не успяха да отправи нито един удар към вратата в продължение на 114 минути след попадението на Кай Хаверц в началото на двубоя. Въпреки цялото си превъзходство в защита, беше видимо, че Арсенал изпитва трудности при създаване на положения от игра. Статистиката беше срещу тях и във Висшата лига, като показателите им от игра бяха извън челната тройка. Числата не бяха лоши, но е очевидна област за подобрение.
Летният трансферен прозорец обаче породи някои съмнения за постигането му, особено след като ръководството удари на камък в опитите си да привлече Моргън Роджърс и Винисиус. Атакуващото ядро бе в голяма степен запазено (само Леандро Тросар бе продаден), а за заместник на белгиеца бе привлечен Христос Цолис от Брюж. Успехът с 3:0 над Манчестър Сити в сблъсъка за трофея на „Къмюнити Шийлд“ преди няколко дни даде поводи за оптимизъм сред феновете, като и трите гола на Арсенал паднаха от игра.
На „Емирейтс“ все още разполагат с време да се подсилят, но хората, които бяха в отбора и през миналия сезон, могат да допринесат повече, точно както и новите попълнения. Мартин Субименди, Нони Мадуеке, Виктор Йокереш и Еберечи Езе – всички те пристигнаха в клуба през миналото лято, но като цяло сезонът им може да се нарече страхотен. Нито един от тях не започна като титуляр във финала на Шампионската лига срещу ПСЖ, тъй като Артета избра онези футболисти, чиито качества познаваше от по-дълго време. Във мача за трофея взе участие капитанът Мартин Йодегор, който през миналата кампания се ограничи само до 14 двубоя като титуляр във Висшата лига заради здравословни проблеми. Въпреки това норвежецът постигна третия най-висок среден резултат на мач по отношение на създаване на положения в първенството. Ако Йодегор играеше по-често, остротата в атаката на Арсенал щеше да придобие различен оттенък. Плеймейкърът беше най-добрият срещу Манчестър Сити в двубоя за Къмюнити Шилд, така че ако норвежецът успее да надгради солидното си представяне и от световното първенство, това ще бъде равносилно на нов трансферен удар на „Емирейтс“.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
