Героите за Испания, донесли световната титла се събраха на подиума, а техните съперници изтощени и победени, им обърнаха гръб. Това беше кулминацията на едно дразнещо, капризно и непристойно представяне от страна на вече бившите шампиони. Загубата след продължения срещу Ла Роха доведе до сбивания, след последния съдийски сигнал, каквито може да видим в някоя квартална кръчма. Ако в хода на мача е напълно очаквано да прескачат искри, то решението на южноамериканците да не останат за награждаването на испанците е проява на неуважение в най-мащабното спортно събитие в света. Това напълно кореспондираше с безличното представяне на „гаучосите“, които не предложиха нещо съществено в рамките на решаващите 120 минути.
Преди финала много хора имаха усещането, че Аржентина ще трябва да накъсва играта на Испания, която е известна със своето владение на топката и бързи подавания. В голяма степен можем да кажем, че Ла Роха е пълната противоположност на Албиселесте. Първите са организиран отбор, който залага на хирургическа точност. Докато Испания запазва спокойствие, Аржентина е тим, който е емоционален и хаотичен.
Това води до резки колебания в представянето в рамките на 90 минути, а какво да кажем за прехода към друг мач. Досега не е имало отбор, който да изглежда толкова уязвим, а същевременно толкова рядко да губи.
Планът за финала на двата тима изглеждаше прост. Иберийците да разчитат на разум, а „ааучосите“ на сърцето си. Това обаче не омаловажава хъса на Испания, както и способността на Аржентина да показва най-доброто под напрежение.
Южноамериканците се опитаха да подведат съперника в техния стил на игра, подобно на двубоя с Англия. В полуфинала те разчитаха на провокации и грубости, като ударът на Енцо Фернандес в главата на Андерсън или влизането на Паредес в глезена на Белингам. По време на химна аржентинците показаха своя патриотизъм, а на част от футболистите дори им бяха изпъкнали вените на врата от мощните викове. Ироничното е, че те не надхитриха „трите лъва“ заради подли удари с лакти или груби нарушения, а се концентрираха върху самата игра и надиграха противника в последните 25 минути. Ако това е била целта на Аржентина срещу Англия, то началото на финала беше далеч по-предпазливо, дори може да кажем пасивно. Същото важи и за използването на „мръсни похвати“. Преходът им към хаос беше постепенен, а не внезапен, както се случва обичайно.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
