Щ е се запомни като сезон без трофеи, но това, което Атлетико преживя тази година, е просто тънката граница, която може да раздели славата от разочарованието. Дотолкова, че само преди 18 дни не беше неразумно те да мечтаят за непостиган досега дубъл – Шампионска лига и Купа на краля. До момента единственият дубъл в историята на клуба бе през 1996-а, когато Диего Симеоне бе още на терена, а Атлетико спечели титлата и купата на Испания в един паметен сезон.
Сега в клуба са оставени да размишляват върху две загуби, които, макар и да не могат да омаловажат постиженията им през сезона, им оставят горчивия вкус на това да си тръгнат с празни ръце
Всичко започна на 18 април на „Ла Картуха“, където Атлетико пристигна с етикета на фаворит. Но именно с него отборът като че ли се чувства
толкова неудобно, когато играе за Купата. Играчите на Симеоне направиха шоу на четвъртфиналите със запомняща се победа с 5:0 срещу Бетис и елиминираха Барселона на полуфиналите в епичен сблъсък, започнал с победа с 4:0 у дома - резултат, който дълго ще бъде помнен. Когато обаче оставаше само последното препятствие - Реал Сосиедад, „рохибланкос“ неочаквано се спънаха.
Както можеше да се очаква, всичко се сведе до тези проклети дузпи. Мачът бе много оспорван, като през второто полувреме Атлетико направи повече от достатъчно, за да заслужи трофея. Суровата реалност на футбола обаче диктува, че това, което е важно, е клиничният завършек, на който Симеоне винаги набляга. А в решителния момент неговите хора не успяха. Нито създадоха шансовете в последните моменти на мача, нито, разбира се, решителните дузпи бяха изпълнени прецизно.
Очевидно разочарование, както заради самото поражение, така и защото беше толкова неочаквано. „Нептун“ (на този площад в Мадрид феновете на Атлетико празнуват успехите – бел.ред.) трябваше да почака, за да стане свидетел на още един трофей. Който би бил девети в славната ера на Симеоне в Атлетико.
Нямаше време обаче за много оплаквания и Атлетико искаше да да си възвърне увереността, като се съсредоточи върху това, което може да постигне в Шампионската лига. За пореден път бе елиминирана Барселона на Ламин Ямал, което се случи само четири дни преди финала за Купата. След това обаче имаше ново предизвикателство - Арсенал, лидер във Висшата лига и непобеден в основната фаза.
При равенството 1:1 на „Метрополитано“, Атлетико отново почувства, че заслужава повече. Особено през второто полувреме, което, макар и в крайна сметка да не беше възнаградено, ги постави на добра изходна позиция преди реванша на „Емирейтс“. Нещата там обаче отново се обърнаха срещу тях с гол точно преди почивката, който изглеждаше като твърде голяма награда за представянето на Арсенал.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
