Д рамата и треперенето в реванша ЦСКА - Макаби Тел Авив преди седмица мотивира автора на тези редове да назове загубата от израелците "урок на растежа" след леко намигване от футболното провидение. Едва 7 дни по-късно шамарът 0:3 от ОФИ Крит, дошъл толкова наивно на стадион "Панкритио" в Ираклион, отново ни наведе към абстрактни понятия като късмет и съдба, но този път с обратен знак. Да, ЦСКА не бе надигран или смачкан футболно от носителя на Купата и Суперкупата на Гърция, нито пък заслужаваше да отнесе три гола пасив преди реванша в София.
ЦСКА се би сам, както гласи клишето! А горчивината в "армейските" привърженици идва именно от наивните грешки, били те индивидуални, или колективни, довели до горчивото признание на Христо Янев, че "всичко, което можеше да се обърка в този мач, се обърка".
Така мечтата за участие в основната фаза на Лига Европа рязко и болезнено се превърна в мираж, а цялата евроинерция и настроение от елиминирането на солидни противници като Карабах и Макаби ТА е напът да приключи. Да, една загуба не бива да отклонява ЦСКА от пътя му на развитие като отбор и клуб, както подчерта и спортният директор Валентин Илиев, не бива и да омаловажава постигнатото в Европа това лято. Непостоянството в представянето на тима и редуването на еуфорични триумфи с измъчени победи или болезнени загуби обаче не кореспондират с идеята за гранд и с уверенията за траен и устойчив прогрес. Напредък е ясно, че има, особено сравнявайки ситуацията отпреди година със сега, но той сякаш е прекалено тромав и незначителен на фона на големите надежди и очаквания към ЦСКА.
Непостоянните игри и игровото криволичене се превърнаха в най-постоянния спътник на "червените", което пък дава допълнителни "муниции" за критиците на Янев, а и на отбора като цяло.
Наставникът също направи своите треньорски грешки срещу ОФИ и сам призна, че най-много поуки се вадят именно от подобни поражения. Дали ЦСКА можеше да излезе с четирима защитници в 4-1-4-1 или 4-2-3-1 вместо предпазливата, но работеща дотук 3-5-2? Дали Брахими можеше да започне като титуляр отляво вместо Андрей Йорданов, а Цварц да стартира от самото начало? Дали отборът не трябваше да се "окопае" в последните десет минути и да запази резултата 0:2, особено предвид контузията на Гбамен? Вероятно можеше, да. Но когато каруцата се обърне, знаете как продължава поговорката...
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
