Един от най-големите парадокси в съвременния футбол отново излезе на преден план след дербито между Ливърпул и Арсенал, спечелено от „артилеристите“ с 1:0 на „Анфийлд“. Ситуация в наказателното поле на лондончани предизвика сериозни дискусии за съдийството, използването на ВАР и поведението на футболистите в решаващите моменти. Всичко започна с центриране на Брадли Баркола, след което Александър Исак се оказа в отлична позиция да засече топката с глава и да изравни резултата. Шведският нападател обаче не успя да достигне до нея и кълбото напусна терена. Исак дори не поиска нарушение, а спокойно се обърна и започна да се връща към центъра, за да се подготви за следващата атака. На пръв поглед ситуацията изглеждаше напълно безобидна. Телевизионните повторения обаче разкриха нещо съвсем различно. Защитникът на Арсенал Юриен Тимбер беше хванал фланелката на нападателя и очевидно ограничаваше движението му в момент, когато той се опитваше да достигне до топката. Главният съдия Анди Мадли не забеляза нарушение, а отговорникът за ВАР Стюарт Атуел прецени, че няма достатъчно основания да го изпрати пред монитора за преразглеждане на ситуацията.
След последния съдийски сигнал мениджърът на Ливърпул Андони Ираола не скри разочарованието си от решението. Испанецът беше категоричен, че Тимбер е задържал Исак за фланелката и това е попречило на нападателя да играе с топката. Най-интересната част от неговото изказване обаче не беше свързана толкова с конкретното нарушение, колкото с начина, по който футболистите трябва да реагират в подобни ситуации. Според Ираола, ако Исак беше паднал на земята, съдията почти сигурно е щял да отсъди дузпа. Наставникът дори заяви, че в днешния футбол играчите на практика са принудени да симулират или поне да преувеличават последствията от съприкосновенията, ако искат да получат справедливо решение. Това поставя съдийството пред изключително неудобен въпрос. От една страна, футболистите непрекъснато са критикувани, когато падат прекалено лесно или се опитват да заблудят арбитрите. От друга, когато останат на крака и продължат да играят, рискуват очевидно нарушение срещу тях да остане без последствия. Именно това се случи с Исак, който не направи никакъв опит да привлече вниманието на съдиите. В същия мач неговият съотборник Алексис Мак Алистър беше остро критикуван от бившия защитник на Ливърпул Джейми Карагър заради прекалено театралната си реакция след сблъсък с Нони Мадуеке. Аржентинецът се хвърли на тревата, претендирайки, че е получил удар с глава, а Карагър определи поведението му като срамно. Така двама футболисти от един отбор се оказаха от двете страни на една и съща дилема.
Проблемът става още по-интересен, когато ситуацията с Исак бъде сравнена с друг подобен случай от Висшата лига. През февруари, по време на двубоя между Съндърланд и Фулъм, Хари Уилсън центрира от пряк свободен удар в наказателното поле. Вратарят на домакините Робин Руфс успя да избие топката, но междувременно защитникът на Фулъм Калвин Баси се озова на тревата след задържане за фланелката от Бриан Броби. Баси веднага се изправи и поиска дузпа от главния съдия Крейг Поусън. Първоначално арбитърът не видя основание да посочи бялата точка, но ВАР съдията Тони Харингтън откри нарушение при прегледа на повторенията и го извика пред монитора. В крайна сметка беше отсъдена дузпа. Приликите между двете ситуации са очевидни, но крайният резултат се оказа коренно различен. В единия случай имаше намеса на ВАР и наказателен удар, а в другия играта продължи. Основната разлика беше, че Баси падна и поиска нарушение, докато Исак остана на крака и дори не протестира. Именно това кара мнозина да се питат дали съдиите несъзнателно не насърчават футболистите да преувеличават контакта със съперника, за да получат решение в своя полза.
Бившият халф на Ливърпул Дани Мърфи също смята, че Арсенал е имал сериозен късмет в конкретната ситуация. Според него Исак е бил в позиция, от която е можел да отбележи гол, но задържането на Тимбер е попречило на шведа да достигне до топката. Мърфи призна, че не обича футболистите да преувеличават нарушенията, но добави, че нападателят вероятно е щял да получи дузпа, ако беше демонстрирал по-ясно последствията от контакта. Тук обаче идва и важната подробност в правилника. Самото дърпане на фланелка не означава автоматично нарушение. За да бъде отсъден фал, контактът трябва реално да възпрепятства движението на противниковия футболист. Именно това е основният критерий, който съдиите трябва да използват при преценката си. Ако всяко минимално задържане се наказваше с дузпа, почти всеки корнер или центриране в наказателното поле щеше да води до намеса на ВАР. Затова арбитрите са инструктирани да преценяват не само наличието на контакт, но и неговата продължителност, сила и въздействие върху действията на атакуващия футболист. Особено внимание се обръща на случаите, при които фланелката е видимо издърпана настрани от тялото, защото това обикновено е ясен знак за съществено задържане.
Бившият помощник-съдия във Висшата лига Дарън Кан обясни пред BBC, че подобни ситуации са изключително трудни за оценяване. Според него основният въпрос е дали задържането е било достатъчно продължително, за да се счита за нарушение. Едни анализатори ще твърдят, че Тимбер е попречил на Исак, докато други ще приемат контакта за твърде кратък и незначителен. Кан обърна внимание и на нещо любопитно – нападателят на Ливърпул дори не е поискал дузпа. Това не би трябвало да бъде решаващ фактор, но на практика може да повлияе върху възприятието на съдиите. Допълнително объркване създава начинът, по който се разглеждат телевизионните повторения. На забавен каданс дърпането на фланелка може да изглежда много по-сериозно, отколкото в реално време. Именно затова съдийските ръководители отдавна настояват определени ситуации да се анализират предимно на нормална скорост. При повторение в реално време контактът между Тимбер и Исак изглежда сравнително кратък, а въздействието му върху движението на нападателя е по-трудно за установяване. Това вероятно е една от причините ВАР да не се намеси. Не е изключено главният съдия да е допуснал грешка на терена, но при сегашните инструкции това не означава непременно, че видеоасистентът трябва да коригира решението му.
През настоящия сезон във Висшата лига се наблюдава още по-ясна тенденция към ограничаване на намесите на ВАР. Съдиите са насърчавани да се включват само когато има достатъчно убедителни доказателства за очевидна грешка, вместо да търсят основания за преразглеждане на всяка спорна ситуация. Този подход е част от по-широката политика на европейското съдийство. През лятото шефът на съдиите в УЕФА Роберто Розети призна, че броят на прегледите е станал прекалено голям и това е довело до неприятна тенденция. Някои футболисти вече се опитват не толкова да спечелят нарушение чрез играта си, колкото да предизвикат намеса на видеоасистентите. Затова все по-голямо внимание се отделя на симулациите и преувеличаването на контактите, особено в наказателното поле. Висшата лига традиционно е първенството с най-малко намеси на ВАР сред водещите европейски шампионати. След първите девет кръга през този сезон броят на преразгледаните субективни решения е 14 – точно колкото и за същия период от предишната кампания. Според официалната комисия, която анализира ключовите съдийски решения, до момента има само един случай, при който ВАР е трябвало да се намеси, но не го е направил. Това дава основание на съдийските ръководители да смятат, че системата работи сравнително успешно, въпреки недоволството на клубовете.
И все пак остава фундаменталният въпрос защо един футболист трябва да падне на земята, за да убеди съдиите, че срещу него е извършено нарушение. В крайна сметка футболът не е спорт, в който решенията трябва да зависят от това колко убедително играчите настояват за тях. През годините сме виждали достатъчно случаи, в които ВАР отсъжда дузпа за игра с ръка или друго нарушение, без нито един футболист да е отправил претенции. Това означава, че реакцията на потърпевшия не би трябвало да има толкова голямо значение. На практика обаче падането често прави въздействието на даден контакт много по-видимо, а липсата на протест може да остави впечатлението, че нарушението не е било достатъчно сериозно. Така се стига до парадокс, при който честното поведение понякога се превръща в недостатък, а театралните изпълнения могат да донесат предимство. Ираола е убеден, че ако Исак беше паднал, Ливърпул щеше да получи дузпа. Дали това действително щеше да се случи, никой не може да каже със сигурност, особено при затегнатите критерии за намеса на ВАР. Но самият факт, че подобен въпрос продължава да съществува, показва колко сложна е задачата пред съвременното съдийство. Футболът иска играчите да останат на крака, да бъдат честни и да не симулират, но същевременно невинаги успява да ги защити, когато постъпят точно по този начин. А докато тази дилема не намери убедително решение, споровете около дузпите и ВАР едва ли ще стихнат.
