Един от опитните бойци на Де ла Фуенте - Дани Олмо, вярва, че Испания има всичко необходимо, за да триумфира със световната титла. Той шокира, казвайки, че не си общува много със съотборника си в Барса и в „Ла Роха“ Ламин Ямал, но му предрече бляскаво бъдеще.
- Олмо означава „ангел“? Какво ти говори това?
- Звучи малко като спасител, нали? Но всъщност не мисля, че съм спасил или открил нещо. Вярно е, че има промяна, която се вижда между първия и втория мач, но не е заради самите смени. В крайна сметка не успях да играя в дебюта, но в този успях и нямах търпение да покажа, че мога да помогна на отбора на терена.
- Ти си като талисман за Испания – записваш гол или асистенция при всяка твоя поява от пейката. Притеснява ли те ролята на резерва?
- Донякъде съм свикнал винаги да се доказвам, за да получа игрово време, но такъв е животът и кариерата ми. Нямам проблем с това. Надявам се да завърши като онези две европейски първенства, след като влязох в игра и ги спечелих. Аз и всички останали от отбора сме готови и очакваме възможността.
- Барса-Лайпциг и пак Барса. Мислиш ли, че си достигнал върха на кариерата си и как ти се стори тя дотук?
- На върха бих казал „не“, защото винаги има място за подобрение. Не беше лесно. В крайна сметка, идеята или мечтата, която имах, когато напуснах Барса на 16 години, беше да мога да се върна някой ден. В крайна сметка тази мечта се сбъдна с много упорит труд и усилия. Не беше лесно, но сега, когато съм в Барселона отново, чувствам че започвам от начало, като прероден съм. Титлата с Барса и европейската трофей с Испания е добър пример. Имам печеливши отбори, които произлизат от някои по-неуспешни преживявания в миналото, но те ни помогнаха да израснем.
- На коя позиция ти е най-удобно да играеш и кои треньори са ти повлияли най-много?
- Когато съм на крилото, се опитвам да разчитам свободните пространства на терена, особено онези, където бих могъл да се позиционирам или пространствата, където бих могъл да атакувам, когато атакуваме. В защита е същото. Това е, което се опитвам да правя още от малък. Един от треньорите, който ме е повлиял най-много тактически, е Луис Енрике. Луис де ла Фуенте също. Двамата ми дават свободата на терена, от която се нуждая и така извличат максимума от играта ми.
- Срещу Саудитска Арабия започна редом до съотборника ти в Барселона Педри. Как оценяваш взаимовръзката си с него.
- Да играеш с Педри е много лесно. Вярно е, че през последните години нямахме толкова време да играем заедно за националния отбор, но онзи ден видяхме, че сме напълно съвместими. Вече доказахме това и в Барса. Разбираме се перфектно и можем да играем много добре заедно.
- Преди няколко месеца Алеш Гарсия (б.р. футболист на Леверкузен, който не попадна в групата на Испания за световното) каза, че Испания има всичко необходимо да триумфира със световното титла. Време ли е за тази крачка?
- Време е за втората звезда. Имаме качествата – както спортните, така и чисто човешките. Знаем, че можем да разчитаме на един на друг и можем да го постигнем заедно.
