- Вече почва или свършва хубавото време за Мими Иванова в началото на септември?
- При мен винаги започва хубавото време. Аз съм огромен оптимист. Това, което ми се случва на тази възраст, означава, че хубавото време не ме напуска.
- Как изкарахте лятото?
- Толкова бързо мина... Аз ментално съм още в месец май. Струва ми се, че тепърва ще дойде лятото. Толкова незабелязано мина - имах работа, имах ангажименти и си казвах: "О-о-о, тепърва лятото ще дойде", а то вече си отива. Но беше хубаво - работно, имах и почивка със семейството в Гърция. Имах и много журирания в конкурси, което също ми е много приятно. Обичам такива събития, защото си сверявам часовника, чувам как пеят младите колеги, чувам нови песни и се чувствам на гребена на вълната все още.
- Показахте внучката Тайа от почивката, колко е пораснала...
- Много интересна и забележителна е. Кафе с мляко е хубаво съчетание. Много я харесват, приветлива е. Вече започна училище - в Германия тръгват по-рано, втори клас е сега. Беше много приятно да се съберем. Те бяха в Ямайка при баща ѝ около месец, оттам пристигнаха в София, откъдето тръгнахме за Гърция. Изкарахме си една седмица в лятна безтегловност и безгрижие. После заминаха за Варна, откъдето потеглиха за Берлин, където живеят.
- Знае ли вече някоя дума на български?
- Ама тя си говори... Много хубаво говори на английски, прекрасно немски - той ѝ е основният език, и сладко говори български. Разбира всичко почти. Радвам се и се гордея с нея.
- Учите ли я вече да пее, да свири?
- Сякаш повече танцува и прави гимнастика. Няма кой да я учи да свири - тя живее в Берлин, дядо ѝ Развигор е тук. Тайа учи в българско училище, което ме радва. Виждам, че талантът ѝ е в движенията - в хола непрекъснато прави някакви премятания, все едно е хубав номер в цирка. Може би това ще ѝ е силата, знам ли. Но каквато и да стане, ще я харесваме и подкрепяме всички.
- Развигор написа ли песен за нея?
- Не, те рядко се виждат. Тя много хубаво пее "Тръгнал кос" и една смешна песен. Обича смешни неща, да се забавлява, малко е зевзек. Никак не ѝ е приятно, когато някой тъгува. Това ѝ е в кръвта. Освен това е много състрадателна и емпатична. В училище казват, че тя най-много обича да помага. Добър характер има засега.
- А дъщеря ви как е?
- Инчето работи в "Мерцедес Бенц". Хич не ѝ е лесно да ходи на работа и да отглежда дете. Справя се чудесно и съм много горда. Тя е много добър човек и не ме е разочаровала, освен момента, в който се омъжи, без да ми каже. Тя знаеше, че просто няма да се случи това, ако бях разбрала. Шегувам се. Децата винаги трябва да се подкрепят, каквото и да правят.
- Надявахте ли се да ви наследи на сцената?
- Не. Като малка ѝ правехме песни, колкото да бъде с нас и тя се справяше добре тогава. Тя знае нашата професия каква е и не сме се старали да се занимава сериозно с това. Сега я слушам как си тананика и пее, за разлика от мен - вече пея само като репетирам нова песен или да съм на концерт.
- Предстои ви най-голямото събитие - концертът на 28 октомври в зала 1 на НДК. Какво ще представлява?
- Много се надявам да бъде по-добър от предишния преди година и половина. Полагаме огромни усилия и правим всичко възможно да се надскочим и дай Боже да е така. Винаги с Развигор сме се старали и сме го осъществявали, затова и досега продължаваме да работим. Ще имам и гости - миналия път бяха само мъже, а сега ще са само жени. Ще има и изключение, както и тогава. Даже вече мога да издам - Веселин Маринов, Деси Слава, Нелина, Елвира Георгиева. Ще има и още по-големи изненади от тези. Моят дуетен партньор от Варна Теди Генев ще ми партнира. И едно момче, което спечели награда да пее на мой концерт в конкурса "Петнадесет лалета" в Хисаря - Християн Балев, ученик на Руми Иванова от Пловдив. Ще изпее една моя песен - "Снежна пролет". Страхотен шоумен, завършен певец, пък малък. Всички те ще изпълнят песен от моя репертоар. Моето поколение е обвинявано, че не прави нови песни, макар че аз винаги съм правила, защото съм имала тази възможност с Развигор и студиото ни. Направила съм толкова много нови песни, че ако реша да ги изпея всичките, ще бъдат повече от старите. Но ще гледам да има баланс от старите и новите.
- Нарекли сте го "Когато бях момиче"...
- Не аз, нямам такива идеи. Ако трябва някой да се гордее или сърди, това е Евгени Боянов, на когото му хрумват тези идеи. Казвам го пак на шега. Това е заглавието на моя песен, която е много хубава, но не е от най-най-популярните, по текст на Богомил Гудев, а музиката е на Развигор. Сега, преглеждайки си репертоара, виждам, че имам шлагери за още два концерта. Много песни са се покрили, защото не можеш да имаш 100 хита едновременно. Все някоя излиза по-напред и другите остават на заден план. Дай Боже сега да стане хит и да я харесат хората. Всичко ще е преаранжирано по нов начин.
- За кои други песни съжалявате, че са останали в сянката на големите хитове?
- Защо да съжалявам? Съдбата си знае работата... Веднага давам пример - "Вълкът и седемте козлета" я направихме само за да запълним бройката в един албум. А тя се оказа най-дълготрайната и вечната, както се казва, заедно с "Майчице свята" и още няколко песни. Каквото е трябвало да се случи, се е случило. Идвало му е времето и се е случило. Ако не се е случило, значи не е трябвало. И да пъшкаш, и да се съжаляваш, няма смисъл. Господ си знае работата.
- В концерта ще участва и вашият ученик Петър Алексиев...
- Той свиреше в школата на Развигор по пиано, после стана и преподавател, а сега прави много хубави песни и аранжименти. Горда съм с него, ние много го обичаме с Развигор, като син ни е. На сцената ще бъде и Светослав Лобошки. Гледахме да бъдат хора, които бяха и на предишния концерт и знаят репертоара. А част от новите песни ги е написал Лобошки. Много добре ми партнира на сцената, той е човек с огромен опит, много е вдъхновяващ, както и Пепи. Много се радвам на децата на Георги Янков, които ще ми бъдат вокална група. Много живот има в тях и са страхотни певци и музиканти. Краси Гюлмезов също ще бъде с нас на сцената, Мариян Николов - басистът от "Обич и песен", както и Ивац - един от "космонавтите" на Керана.
- Колко години стаж натрупахте като преподавател?
- Започнах през 1990 г. Всички певци и групи в един момент спряхме да работим. Тогава Развигор каза: „Дай да направим школа и пак ще сме в музиката“. Първо учихме децата да свирят на синтезатор. Аз не съм пианист по професия, но му помагах. С малките даже се справях много добре. После започнах да преподавам и пеене.
- Броили ли сте колко ученици са минали през вас?
- Няма как да ги запомня всичките. Случва се по някой път да ме спрат и да ме питат: "Госпожо, помните ли ме?". Имаме и много ярки ученици, с които и досега продължаваме да поддържаме връзка, особено певци. Някои от учениците ни вече имат деца и ни пращат да учим и техните наследници. Канят ни на сватбите си. Като един кръговрат е, много е хубаво.
- Това ли е най-голямото щастие на един учител след време да бъде на сцената със свой ученик?
- Прекрасно е. Пепи получи най-много знания при Развигор в школата ни, защото те са си пианисти. Познаваме и родителите му, баба му, дядо му. Имам и други такива ученици, но с него ни е много хубаво на сцената. Аз даже не го бях виждала как се държи на сцената и страхотно ми хареса начинът му на свирене, отношението му... Много приятно е да си с хора, които познаваш от малки. Била съм и с певците си на сцена, макар и не на такава голяма. Когато си ги научил да правят това, което на теб ти харесва, пък моят критерий е висок. Особено когато печелят награди по конкурсите, много е удовлетворяващо.
- Познавате от малка и Деси Слава, защото сте роднини. Какво си спомняте оттогава?
- Много малко я срещах в детството ѝ. Както и тя сега е на същия хал - когато много работиш, не успяваш да обръщаш внимание на детето си. Дъщеря ми Ина я гледаха сестра ми и зет ми. Когато се връщах в родната къща в Хисаря, където Деси живееше с майка си, и дъщеря ми беше там, и другите сестрички на Деси. Аз минавах за 2-3 часа пътьом от единия концерт за другия. Обядваме и трябва да тръгнем. Оставях си обувки и рокли, които вече не нося, ако съседите нещо си харесат. Но те ги бяха набарали, както би казал Развигор, и правиха ревю пред мен. Но те мънички, обули тези високи токчета и се кривят, с роклите, които им се заплитаха в краката. Много забавно беше и мило. Като се съберем с Деси и другите и си ги припомняме.
- Вече и двете сте баби. Разменяте ли съвети за внучките?
- Не, но са много сладки децата. За съжаление не можах да отида в новата къща на Деси в едно село до Пловдив. Тогава се събраха 2-3 рождени дни и аз ги изпуснах заради работно мероприятие. Когато се съберат много деца и големите около тях, е много емоционално, и носталгично, и всякакво.
- С концерта всъщност празнувате юбилей.
- Преди не се притеснявах да казвам на колко години съм, но много държа да кажа, че чак през декември, и то накрая на месеца, ще навърша тия 80 години. Но защо да не си защитя двата месеца преди това? Пак го казвам на шега. Въобще не му обръщам внимание на юбилея, само дето ще го празнувам с много хора. На концерта не празнувам рожден ден, а то е само повод във връзка с 80-годишнината ми.
- Планове за след това?
- Винаги имам, но Господ знае... Много ми се пътува. Не знам какво се отвори, но пътуването най-много ме зарежда, най-добре ми действа и ако мога да си го позволя, ще го правя. Макар че школата ще ме задържи - не е лесно ту да спираш, ту да почваш. Юбилея ще си го карам тук задължително, преди това явно няма да мога, но януари и февруари - може.
- Има ли дестинация, за която мечтаете?
- Навсякъде бих отишла. На мен много ми харесва Турция - хем е наблизо, хем е екзотично, хем нашенско, така го усещам. Иска ми се да отида до Малта, до Испания. С дъщеря ми говорим, с приятели... каквото дойде, бих го приела с широки обятия. Харесва ми нещо да се случва в живота ми.
- Вече с нова компания, не с досегашната...
- Катето ли? Вече знам, че човек не трябва да затваря врати. Може вече да не пътуваме заедно, но това не означава, че като се видим, няма да се поздравим, каквото и да е било. Мисля, че така ми е по-лесно. Да таиш някакво чувство - то си го има, може да простиш, но да не забравиш, но не толкова категорично, защото животът е кратък и да си тръгнеш от него с една тежест, че с някого си в такива отношения... Каквото и да сме си причинили, добрият тон повелява да си кажем "Добър ден".
- И за Кичка ли важи това?
- Да, абсолютно. За всички. Такъв е животът. Чувстваш се наранен, всичко минава, макар и не съвсем, но е достатъчно минало, че да кажеш: "Трябва да имам сърце и да си освободя душата от тази тежест", да се поздравяваме и да спазваме добрия тон. Полезно е.
- След време не се ли оказва, че това е някаква грешка или глупост?
- Понякога да, но тези по-дълбоките, когато се е стигнало до пресата... Някои Козирози търсят скандала, но аз току-така не бих си позволила подобно нещо да занимавам хората. Най-много бих го разрешила между нас. По-добре да минава, да си гледам спокойствието и така хармонията в теб се възстановява и си по-щастлив. Грешки се случват, но в случая не става въпрос за грешка.
- Правите нови песни. Защо, след като не се въртят по радио и телевизия, а само в интернет?
- Голямо щастие е, че има вече интернет и може да чуеш и да видиш новите песни. Но аз усещам едно завръщане към този вид музика, сякаш много прекалено много тя отиде в една крайност и самите изпълнители сякаш не си харесват песните. Хората се връщат към стойностната, по-качествена музика, с нови аранжименти, по-съвременни. Пак да става въпрос за тази низвергнатата Луна, любов и море. По някакъв начин се връща това настроение и слава Богу. Защото беше изчезнала тази ценностна система в новата музика. Различни неща се възпяват, доколкото ги има в текстовете. Усещам завръщането и в залите и е радостно. Хората знаят от интернет новите песни, само като почне интродукцията и разбират какво ще изпея. Тези филми, които импресариото на "Обич и песен" Евгени прави - и в Стария Пловдив, в "Тера" в София, също много помагат.
- Изпели сте толкова много песни през годините. Как намирате нещо ново?
- Преглеждайки всички тези песни, избирам много стари, които ги преаранжираме и звучат като нови. Толкова са качествени и има още толкова много в съкровищницата. Като песента "Седем пъти", която остана в сянката на другата песен по същото стихотворение на Мария Агликина в изпълнение на Васил Найденов. Така е било писано. Важното е, че песента е много хубава и клипът се получи страхотно. Може и нея да изпея на концерта. Преди седмица Развигор седна на пианото и ми показа едни страхотни текстове, мелодии... Все нещо измисля...
- Има ли песен, която все още не сте изпели, а много бихте искали?
- Аз вече си я поръчах и тя ще бъде финалът на концерта, само трябва да я запиша при моя ученик в неговото студио, Жоро Янков да я подплати с хубави вокали. Чисто нова е, по музика на Лобошки и текст на Мариета Ангелова, аз си поръчах текста и настроението. Това е една благодарност към приятелите и почитателите. Малко е в стила на „Пирин Фолк“ или "Здравей, как си, приятелю".
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
