- Г-н Попдончев, какво е становището на бизнеса по Методиката за справедлива стойност на хранителните продукти?
- От самото начало всички тези инициативи през изминалите години, за налагане на таван, справедлива цена, тавани на надценки, включително и сега тази справедлива стойност са антипазарни. Българската стопанска камара винаги е заставала на позиция, че не би следвало да бъдат въвеждани. Още повече има примери от много други европейски държави, че не водят до целите, които си поставят. Трябва да кажа, че ние не сме против да има повече публичност и информираност за потребителите за това, как се формират цените по веригата на доставка. Последно възприетият подход с промени в Закона за защита на потребителите и тази методика за определяне на справедливата стойност е още по-неясно, какво се иска от предприятията по цялата верига. Тук не говорим само за търговците, защото тази методика засяга и производителите и преработвателите. Ясно е, че за нас справедливата цена винаги е пазарната. Това е цената, която се формира при пряка сделка между купувач и продавач. Това го пише и в учебниците по икономика и нищо друго не може да бъде.
- Не е ли добре да има ориентир за цените, за да могат хората да пазаруват информирано?
- В този вид методиката за справедлива стойност не отговаря на целите, които си поставя. На първо място въвежда нова административна тежест, която е доста по-голяма от това, което е описано в предварителната оценка за въздействието, защото би могла да засегне малки и средни предприятия, ако има по-висок оборот. Това ще е допълнителна тежест, както административна, така и финансова, защото ще са нужни хора, които да се занимават с подаване на тази информация. Важно е да се отбележи, че тази методика не трябва да се разглежда самостоятелно. Освен нея ще има методика и за определяне на икономически обоснована цена и ще има наредба за регистър за проследимостта на стоките. Като погледнем в комплект тези три инструмента се вижда, че ще доведат до една нова регулация, която ще натежи на българския бизнес. Има риск диапазонът, който определя методиката за справедлива стойност плюс-минус 10% от определената цена, всъщност от една индикативна величина с информационна цел да придобие фактически регулаторна функция. Защото, ако не се съобразявате с този диапазон или ако сте извън него, ще бъдете поставен под наблюдение, както предвижда самата методика. Усеща се регулаторен и в същото време и имиджов натиск. Защото, когато тези цени са публични, всеки може да каже, че даден субект не е в този диапазон. Обаче не става ясно как е определен този диапазон и защо е точно плюс-минус 10%, защо не е друг? Защо се прилага за всички предприятия, без да е ясна структурата на разходите, пазарната стратегия, регионалното разположение и прочие? Просто това е за всички. Точно тук е опасността, а именно тази индикативна стойност да стане фактически регулаторна стойност за всички останали. По-големият проблем е, че тя може да доведе до изкривяване на пазара. И не само да не постигне ефекта, който цели, а обратния ефект. Защото всички, които продават под справедливата стойност, няма да имат никакво притеснение да повишат цените на стоките до справедливата стойност, което ще доведе до сближаване на цените. Това би следвало да се разглежда от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В мотивите на Закона за защита на потребителите изрично се казва, че трябва да се прилагат при спазване на изискванията на конкуренцията. Според нас е добре и КЗК да вземе отношение по тази методика в този й вид.
- Има обаче драстични разлики в цените на едро и на дребно при някои продукти. Как може да се постигне баланс, а именно да има справедлива стойност, както за производителя, така и за потребителя?
- Този проблем не се решава с тази методика, защото според нея се взимат данни за цена на едро и се съпоставя с цени в други държави. Тези проблеми са предмет на анализите, които прави КЗК, и при различните стоки имат различен характер. Дали има изкривяване на пазара може да каже КЗК. Но с методиката този проблем не се решава. Мога да дам пример от свиневъдството. Повече от 9 месеца в цяла Европа работят под себестойност. Така, ако сега се вземе цената на едро на свинското месо, дори да я сравните с други европейски държави, ще се формира една стойност, която е абсолютно непазарна. След 5 месеца обаче няма да е така. Не трябва да обричаме производителите на свинско месо да работят години под себестойност. Пазарната конюнктура е такава в момента, че цените на едро не отразяват реалната себестойност на стоката, която произвеждат. В други отрасли е по различен начин, затова не може една методика да реши проблема за всички. Това, което се случва, е, че пазарът обикновено сам се регулира.
Нека припомним, че в началото на пролетта имаше много сигнали и репортажи в медиите за това колко са високи цените на плодовете и зеленчуците, и то не само в търговските вериги, но и по пазарите. Направих си експеримент, като в събота отидох на Женския пазар, за да видя какви са цените. Трябва да кажа, че още тогава цените бяха по 40-50 евроцента, а най-скъпите бяха по 1,50 евроцента. Когато влезем в сезон, когато има добра реколта и голямо предлагане, българската продукция е много качествена и е на много приемливи цени. Това се случва в края на лятото и началото на есента. Не може да очакваме това да се случи през март, защото няма родно производство тогава. Това е нещо, което е напълно нормално, но когато има друг тип пазарно изкривяване, което не е свързано със сезона, има контролни органи, които да преценят дали е така. Не може една методика да се приложи за всички сектори и групи стоки и да твърдим, че тя ще работи адекватно.
- Трябва ли обаче да се вземат като котвена стойност най-евтините продукти, както предвижда методиката? Те не са ли с най-ниско качество?
- Да, методиката предполага определяне на котвен продукт, който е с най-ниска цена. Не е обаче ясно колко време трябва да стои този продукт и ако той се изчерпи, трябва да се вземе следващият продукт с най-ниска цена. Но не е ясно кой определя тези продукти. Има доста неясноти. Има много чисто математически грешки в това, което е представено, чисто като модел, не е възпроизводим, не може да бъде защитен, ако екипи изчисляват по тази методика. Тоест тя не е еднозначна, което я прави неприложима в този вид. Но въпросът е дали има нужда от такава и тя ще доведе ли до целите, които са заложени. Трябва да се направи съпоставка и анализ за това каква ще е нейната полза за крайния потребител. Вече има изключително разнообразие от платформи, които предоставят цени на крайния потребител. В същото време това води до много разходи за предприятията, за да се справят с това задължение, а именно да подават навреме информация. Тоест трябва хора, които да отделят време за това, без да е ясно какво се цели накрая.
- Какво обаче очаквате да се случи с този проект за методика?
- Срокът за обществено обсъждане изтече в петък, на 7 септември. Очакваме да видим какво ще предприеме Министерският съвет, а именно дали ще приеме наредбата, или ще я оттегли. Правихме обсъждане в Министерството на икономиката по нея и всички присъстващи изразиха притеснения и направиха критични коментари в части и в цялост по текстовете. Затова вярваме, че министерството ще се съобрази с тях и ще преразгледа този проект.
- Как точно могат да се определят разходите, които правят търговците за достигането на продукта от полето до трапезата и съответно да се формира справедлива стойност?
- Това е много важен елемент. Методиката грешно приема, че се взимат оперативните разходи и към тях да се добави някаква норма на печалба и да се формира крайна цена. Най-малко методиката пропуска, че тези предприятия правят инвестиции, имат кредити, плащат лихви и съответно методиката това нещо не го отчита. Цената може да е различна по много причини. От една страна, може да се дължи на състоянието на пазара или пък годината е лоша или добра, както и много посредници по веригата. Всъщност усилията трябва да бъдат насочени към намаляване на посредниците по веригата на доставки. Не само към повече информираност за това как всеки участник формира цената си, което за крайния потребител няма голяма полза. Да, за целите на контрола на държавата това би било полезно в някаква степен. Но по-скоро би било полезно за това да види дали крайните цени са икономически обосновани, а толкова да сме информирани как е формирана тази цена. Защото, ако тя трябва да се формира по тази формула, тя ще е доста различна от реалните пазарни особености, защото не се взима предвид нито регионално разположение, пазарна стратегия или структура на разходите, нито фазата, в която се формира търговецът, дали е ново предприятие и дали инвестира, нови обекти и така нататък. Така че трудно може да се влезе в един такъв малък калъп.
- Това е поредният опит на държавата под някаква форма да се намеси в пазара, без да контролира цените. В момента действа „Кошница с грижа“, преди това беше „Достъпно за вас“. Правени ли са анализи за ефекта на тези инициативи върху потреблението?
- Това, което сме коментирали с колеги от бранша, е всъщност, че една голяма част от продуктите, които се намират в така наречената Кошница с грижа, са с по-висока цена, отколкото регулярните промоции, които правят търговските обекти всяка седмица. Първо в промоционалните брошури има много повече продукти, отколкото в „Кошница с грижа“ и цените са доста по-достъпни за крайния потребител. Така че какъв е ефектът от това е трудно да се каже. Може би трябва да направят анализ потребителите дали това има ефект. Но всички промени, които се направиха и в Закона за защита на потребителите, може би ще насочат търговците да намалят броя на промоциите или поне стойността, с която се намалява крайната цена на стоката, защото попадат под регулация на контролните органи. Не е ясно до каква степен търговците ще бъдат стимулирани да правят подобни намаления, защото това може да влезе в състава на нелоялни търговски практики и да бъдат санкционирани. Това ще ги направи доста по-предпазливи. Но не е правен анализ с конкретни данни относно ползата на тази държавна инициатива.
- Бихте ли коментирали дали и в други европейски държави се залага толкова много на промоциите, както е у нас? Правят се сезонни намаления на определени стоки, на които търсенето е значително в определен период.
- Въпросът е къде гледаме цените, дали са в търговски вериги, или в малки обекти, или на открити пазари? Промоционални стратегии има в почти всички европейски държави. Няма места, в които бизнес моделът на модерната верига да не прилага този инструмент. Доколко цените са по-ниски зависи от продукта. Правихме в продължение на няколко месеца дебат за едно конкретно френско масло, за това, че във Франция е по-евтино, отколкото у нас. Без никой да каже, че това масло се произвежда там, а не в България. Има много особености - и регионални, и по отношение на доставка, не може да се каже, ако цените някъде са по-ниски, това може да е моментно. Точно както е с плодовете и зеленчуците у нас. Просто ние ги произвеждаме и когато сме в хубава година с богата реколта, има голямо предлагане на качествена стока. Чуждият внос, който е и на по-висока цена, не намира място на пазарите ни. Когато обаче се внасят храни, е много трудно да се преговаря за цена, освен ако не правите голяма поръчка. Това също е един от големите проблеми, а именно, че нашите производители са недостатъчно обединени, за да представляват голяма преговорна сила с преработватели и търговци. Това се вижда в други държави.
- Какво пречи на нашите производители да се кооперират?
- На практика нищо. Има вериги, които са на производителите, има закон за кооперациите, който не пречи. Този въпрос би следвало да се отнесе към самите производители и преработвателни. Но такива кооперативи могат да доведат до договаряне до по-висока стойност за производителите и по-ниска цена за потребителите. Защото те ще имат голяма преговорна сила. Ние сме в период, в който тепърва изграждаме такъв тип култура на коопериране, но все още не сме достигнали до тази степен на развитие, за да разберем, че това е наистина важно. В много други държави тези кооперативи диктуват условията на пазара, при нас не е така. По-скоро търговците го правят.
Това е той:
Роден е на 28.04.1980 г.
Магистър по "Счетоводство и контрол" в УНСС - София.
От 2003 г. ръководи и координира финансово-счетоводната дейност на БСК
Участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
Владее английски език
Семеен, с едно дете
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елена Иванова
