- Можем ли да кажем, че победител в неделните избори беше германската версия на българската партия „Възраждане“?
- Не бих направил директно сравнение с „Възраждане“. По-скоро бих направил, но не бих ги поставил на една плоскост, въпреки че „Възраждане“ остана една от европейските партии извън Германия, които активно си партнират с „Алтернатива за Германия“, включително в Европейския парламент. Не е същото положението с други много видни крайнодесни сили като например Националния сбор във Франция на Марин льо Пен. Трябва да кажем, че подемът на крайното дясно е факт, но също така са факт и разделителните линии между отделните крайнодесни сили в Европа. Докато Джорджа Мелони в Италия активно подкрепя Украйна, Марин льо Пен се опитва да вземе една балансирана позиция, в която осъжда руската агресия и настоява за сериозно преосмисляне на подкрепата, на доставката на оръжия. „Алтернатива за Германия“, от друга страна, има откровено проруски позиции. Те включват призиви за директно прекратяване на помощта за Украйна, за премахване на санкциите спрямо Русия и възстановяване на отношенията и енергийните връзки. Нещо, за което Германия плати доста сурова цена - с началото на войната в Украйна и последващите санкции стана ясно, че енергийната зависимост от Русия е ключова за икономиката, в това число и германската. Това всъщност беше една от причините, които ескалираха и катализираха процеса на криза, на стагнация в икономиката, на които сме свидетели днес.
Така че да отговоря на въпроса с „Възраждане“ - със сигурност ще се чуят по телефона и ще се поздравят, поддържат връзки, с които Костадин Костадинов неведнъж се е хвалил. Доколко са еднакви и доколко си приличат, всеки може да прецени. Има интересни неща в програмите, които се дублират, така че можем да спекулираме, че единият, ако не е преписал, то се е вдъхновил от другия.
- В този контекст да поговорим за санитарния кордон в Германия, който действа от години. Победата на „Алтернатива за Германия“ означава ли, че санитарният кордон е скъсан, защото не могат да бъдат пренебрегвани провинции в контекста на националната държава?
- Аз смятам, че санитарният кордон, или както е на немски „Брандмауер“, буквално противопожарна стена - и в Германия, и във Франция е скъсан. Това е по простата причина, че той вече не е гаранция, че крайната десница няма да се домогне до властта. Видяхме го сега в Саксония-Анхалт, където да припомним, че вотът за министър-председател всъщност е таен. „Алтернатива за Германия“ има нужда от три гласа от някои от другите групи, за да може Улрих Зигмунд да бъде избран за премиер на провинцията. Съюзът на Сара Вагенкнехт вече е заявил, че биха ги дали, ако се стигне до някакво споразумение. Има голяма вероятност да ги получат отнякъде тия гласове. В редиците на „Алтернатива за Германия“ се намеква, че има и хора в Християндемократическия съюз, които биха били склонни да подкрепят.
- Какви са приликите и разликите между австрийския и германския пример по отношение на кордона?
- Първо да започнем от факта, че денацификацията в Австрия от политическа гледна точка никога не се е случила в мащабите, в които се е случила в Германия. Какво имам предвид? Партията на свободата се създава през 50-те години, като нейният първи председател всъщност е бивш нацистки генерал, а голяма част от създателите са хора, които са били част от националсоциалистическия режим, но на които е било забранено да членуват в другите две традиционни партии. Тази партия винаги е била представена в парламента на Австрия, но никога с повече от 6-7 процента. През годините са подкрепяли правителства, включително и на социалдемократите, но никога не са имали сериозна роля там. Йорг Хайдер променя това и действително успява с харизма и изключително агресивното си поведение да направи партията от маргинализирана в основна такава. Кулминацията на целия този процес е през 2000 година. Тогава Волфганг Шюсел (председател на Народната партия) обявява коалиция с крайната десница, която води до дипломатическа изолация. Тя трае няколко месеца и се оказва неефективна, защото на практика правителството започва да работи. През 2017 година Себастиан Курц прави същото. Една коалиция, която имаше доста злощастна съдба, защото Хайнц-Кристиан Щрахе, следващият лидер на Партията на свободата, се върза на един журналистически трик и разказа за всички корупционни сделки, поведения и намерения на партията си. Това стана известно като аферата „Ибиса“. Така всъщност беше счупен този санитарен кордон около крайната десница в Австрия, която управлява включително и на местно ниво. Тя е доста по-интегрирана всъщност в политическите структури. Доколко това е полезно и помага за запазване на демокрацията, е много спорен въпрос. Но пък е интересно да се наблюдава какво се случва с тази партия, когато тя влезе във властта. Нещо, което „Алтернатива за Германия“ сега още не е направила.
- Какъв е шансът „Алтернатива за Германия“ да пробие в Западна Германия? Защото в момента наблюдаваме, че всъщност „Алтернатива за Германия“ е силна в регионите от бившата ГДР. С изключение на Берлин.
- Да, въпреки че в Берлин между другото, където ще има избори след две седмици, те отново ще са трети, което за либерален, ляв Берлин, е шок. Само ще кажа, че първа там е Левицата. Това са крайно левите. Те са диаметрално противоположни на „Алтернатива за Германия“ до голяма степен. В Западна Германия подкрепата за крайната десница също расте. Да, много са далеч от това да постигнат такъв резултат, какъвто в Саксония-Анхалт, но според мен е важно да гледаме в демографията на техните избиратели. Сред младите хора в Германия има няколко партии, които са особено силни и растат. Едната е Левицата, а другата е „Алтернатива за Германия“. Там „Алтернатива за Германия“ е на първо място, бих казал като ръст. А християндемократите и социалдемократите все повече и повече отстъпват сред младите избиратели и това е валидно за цяла Германия.
- Това значи ли, поколението Z в Германия като новите избиратели са разочаровани, което ги кара да търсят по-твърд подход, който да им върнечувството за национална гордост, стабилност, справяне с миграцията и стабилна икономика?
- На първо място, най-сериозната несигурност в Германия днес според проучванията не е свързана с миграцията, а със състоянието на икономиката. Двете неща не са вързани по простата причина, че миграцията не води до икономическа криза, и няма такава статистика, която да доказва нещо подобно. Напротив - даже мигрантите продължават в Германия включително да внасят повече, отколкото получават от системата, за разлика от местните граждани.
Икономиката е основната несигурност. Германската икономика е пред криза, от която изход не изглежда да има, поне в краткосрочен план. Автомобилната индустрия дълги години разчиташе на експорта си към Китай, за да разширява производствата си, и отказваше да извършва реформи, разчитайки, че този експорт ще продължава експоненциално да расте. Всъщност става обратното. Не само че експортът на Германия към Китай не расте, а се свива, но и експортът на Китай към Европа, традиционен германски пазар, расте значително повече. Съответно този ключов и определящ сектор за Германия трудно може да бъде прескочен, заобиколен или по някакъв начин с леки, бързо приложими мерки да бъде овладян. Това тревожи германците. Канцлерът Фридрих Мерц дойде на власт с две ключови обещания. Едното е за справянето с миграцията, тема и на „Алтернатива за Германия“. Всъщност там мога да цитирам няколко германски политолози, които застъпват тезата, че това е била голяма грешка на Европа, защото няма как да спечелиш в игра срещу създателя й. Християндемократите, за разлика от социалдемократите, се смятат за партията, която гарантира ръст и просперитет на икономиката. Самият Мерц е мултимилионер, който идва от бизнеса. Той каза: „Аз ще оправя германската икономика“. Ами не. Не успя да я оправи. На второ място бих казал общата европейска неспособност да гарантира и покаже, че спазването на тези ценности, които изграждат Европа такава, каквато е. В един свят, в който изолационизмът, дори шовинизмът, са все по-разпространени и доминантни, включително във Вашингтон, да не говорим за Руската федерация, Европейският съюз остава оазис на либералната демокрация, която превърна западния свят в най-богатото място в историята на човечеството след Втората световна война. Оазис, който обаче започна да се пропуква отвътре. Това започна с еврокризата от 2008 г., кризата в Гърция, след това мигрантската и ковид кризата, войната в Украйна. А между другото всичките са ключови теми на „Алтернатива за Германия“. Във всичките тези кризи, когато няма общоевропейско единодушие, тези, които предлагат алтернативен вариант, изглеждат много по-силни. А те са и по-силни на практика, защото са в опозиция и не носят никаква отговорност.
- Каква е вашата прогноза за „Алтернатива за Германия“? Ако вземе властта на национално ниво - да влезем в тази хипотеза - това какво би означавало за нас като българи и за България?
- Първо да започнем от това какво е Германия за България. Това първо, е най-големият чуждестранен инвеститор в България. Второ, това е настоящият дом на най-много българи - заедно със Съединените щати, най-големите групи от нашата диаспора са в Германия. И трето, това е в голяма степен двигателят на най-голямата икономика в Европейския съюз, тоест и на Европейския съюз.
Тоест едно управление на „Алтернатива за Германия“ ще счупи всичко това. Как? От гледна точка на инвестициите, на чуждестранните инвестиции - по оценките на всички експерти политиките, които „Алтернатива за Германия“ предлага, ще доведат до много сериозни проблеми, до стагнация в икономиката, още по-силна от тази, която е в момента. Това още повече ще ограничи чуждестранните инвестиции. А и цялостно по-малкия търговски обмен е минус за България, която не само внася, но и изнася, като Германия.
Това е от чисто икономически план. От гледна точка на живота на българите в Германия - ами българите в Германия са няколко различни групи. Не са хомогенна смес. Има натурализирани, има студенти. Има и такива, които живеят на социални помощи, немалко. Те ще се върнат в България.
Голяма част от работещите също ще се върнат в България, защото няма да се чувстват много комфортно. Това ще създаде проблем, разбира се, защото да, ние имаме нужда от хора да работят, но нямаме нужда просто от хора, които зарязват всичко, идват тук и не знаят къде да се дянат. Освен това ефектът на доминото е неизбежен. Да не говорим вече за по-големите рискове, по-големия страх от това, че игнорирането или идеите за по-малко обръщане на внимание на престъпленията на Германия във Втората световна война, което легитимират тези групи в обществото, които са тук, не спят, и които видяхме и в Пловдив - те ще бъдат легитимирани.
Кирил Нинов
