Л ионел Меси сложи край на кариерата си в националния отбор на Аржентина като световен шампион, четирикратен носител на голям международен трофей и безспорна икона за своята страна. Само че най-великият период на Лео с небесносинята фланелка беше на крачка никога да не се случи. През лятото на 2016 година той каза „край“. Последваха шест седмици, които промениха историята на аржентинския футбол. „Дадох всичко от себе си. Нямам какво повече да дам.“
С тези думи Лионел Меси се сбогува с националния отбор на Аржентина. На 39 години той приключи като футболиста с най-много мачове и голове в историята на „албиселесте“, а зад гърба си остави световната титла от Катар 2022 и триумфите на Копа Америка през 2021 и 2024 година. Историята обаче можеше да бъде съвсем различна.
Нощта, в която Меси каза „край“
На 26 юни 2016 година на „МетЛайф Стейдиъм“ в Ню Джърси Аржентина загуби финала на Копа Америка от Чили след изпълнение на дузпи. Меси пропусна от бялата точка, а малко след двубоя обяви решение, което шокира футбола.
Той се отказваше от националния отбор. Беше само два дни след 29-ия му рожден ден и Меси бе убеден, че повече няма да облече фланелката на родината си. „За мен националният отбор приключи. Направих всичко, което можах. Боли ме, че не успях да стана шампион“, заяви тогава той.
Болката беше натрупвана с години. Аржентина бе загубила финала на Копа Америка през 2007 година, финала на Световното първенство през 2014-а, нов финал на Копа Америка през 2015-а и още един година по-късно. Четири загубени големи финала тежаха върху раменете на футболиста, от когото цяла страна очакваше да бъде новият Диего Марадона.
„Няма характера да бъде лидер“
Днес подобни думи изглеждат почти невероятно, но през онези години Меси беше подлаган на жестоки критики в родината си. Самият Марадона заяви малко преди отказването му през 2016 година, че Лео е „много добър човек“, но „няма характера да бъде лидер“. Парадоксът бе огромен.
Меси вече имаше осем титли на Испания, четири трофея от Шампионската лига и пет „Златни топки“. На клубно ниво практически беше спечелил всичко. С Аржентина обаче голямата титла продължаваше да му убягва. И точно това подхранваше постоянните сравнения с Марадона. „Не е като Диего“, „изчезва в големите мачове“, „не може да поведе Аржентина“ – обвиненията бяха част от ежедневието му.
Испанският журналист и биограф на Меси Гийем Балаге припомня, че това дори не е бил първият случай, в който Лео е обмислял да напусне националния тим. През 2016-а обаче за първи път го каза публично. Този път изглеждаше окончателно.
Аржентина поиска своя №10 обратно
Реакцията в страната беше светкавична. Съотборници, фенове, политици и легенди на аржентинския футбол започнаха да убеждават Меси да промени решението си. „Не мога да си представя националния отбор без Меси“, призна вратарят Серхио Ромеро.
Хаштагът #NoTeVayasMessi – „Не си отивай, Меси“ – беше използван десетки хиляди пъти само в първите 24 часа. Тогавашният президент на Аржентина Маурисио Макри лично разговаря с Лео по телефона. Кметът на Буенос Айрес Орасио Родригес Ларета представи статуя в негова чест и публично го призова да размисли.
Хиляди излязоха по улиците. Дори Марадона, който само седмици по-рано поставяше под въпрос лидерските качества на Меси, настоя той да остане и да изведе Аржентина на Мондиал 2018. Страната, която толкова често го критикуваше, внезапно осъзна какво би означавала Аржентина без него.
Шестте седмици, които промениха историята
Новият селекционер Едгардо Бауса пое националния тим през август 2016 година и една от първите му задачи беше ясна – да върне Меси. Той пътува до Барселона, за да разговаря с капитана. На 12 август дойде новината, която цяла Аржентина чакаше.
Меси се връща. „Обичам тази страна и тази фланелка прекалено много“, обясни той. Тези шест седмици между отказването и завръщането могат да бъдат определени като едни от най-важните в историята на аржентинския футбол. Защото след тях започна съвсем различната история на Лионел Меси.
От прокълнатия гений до световен шампион
Успехът не дойде веднага. На Световното първенство през 2018 година Аржентина отпадна още на осминафиналите след зрелищна загуба от Франция. Меси вече беше на 31 и мнозина смятаха, че шансът му да стане световен шампион постепенно изчезва.
Той обаче продължи. И чакането си заслужаваше. През 2021 година Аржентина спечели Копа Америка. Това беше първият голям трофей на Меси с мъжкия национален отбор. Последва „Финалисима“ през 2022-а. А после дойде Катар.
Меси изигра турнира на живота си и изведе Аржентина до първата ѝ световна титла след 1986 година. Трофеят, който толкова дълго беше използван като аргумент срещу него в сравненията с Марадона и Пеле, най-накрая беше в ръцете му. През 2024 година Аржентина отново триумфира на Копа Америка. Футболистът, който до 34-годишна възраст нямаше нито един голям трофей с мъжкия национален отбор, спечели четири само в рамките на няколко години.
Последният Мондиал
Меси не спря и след Катар. През 2026 година той участва на своето шесто Световно първенство. Въпреки напредналата футболна възраст, капитанът отново беше решаващ за Аржентина – осем гола и четири асистенции по пътя към финала.
Вече нямаше скоростта от най-силните си години в Барселона. Не пробягваше същите километри и не правеше същите експлозивни спринтове. Но продължаваше да решава мачове. Съдбата затвори кръга по невероятен начин. Финалът на Мондиал 2026 се проведе именно на „МетЛайф Стейдиъм“ – същото място, на което десет години по-рано Меси беше решил да напусне Аржентина.
Този път приказката не завърши с титла, след като „албиселесте“ загуби от Испания във финала. Но вече нямаше какво да доказва.
От „студен“ до безсмъртен
След първото си отказване през 2016 година Меси изигра още 94 мача за Аржентина и отбеляза още 70 гола. Той приключи международната си кариера със 125 попадения в 207 срещи. Но цифрите разказват само част от историята. Най-голямата промяна беше в отношението на самата Аржентина към него.
Футболистът, когото някога наричаха „pecho frio“ – подигравателен израз за човек, който не показва достатъчно страст, – постепенно се превърна в абсолютния символ на националния тим. От играча, обвиняван, че не е Марадона, Меси се превърна в човека, около когото беше изградена цяла футболна епоха. Иронията е, че може би именно онова отказване през 2016 година промени отношенията между Меси и Аржентина завинаги.
„Когато Меси се отказа, това ни напомни колко много го обичаме“, разказва аржентински фен, присъствал на финала срещу Чили. Десет години по-късно спорът дали Меси може да бъде поставен до Марадона вече изглежда като част от друго време. Той спечели Световното първенство. Спечели Копа Америка. Счупи почти всеки възможен рекорд на Аржентина.
А всичко това можеше никога да не се случи. За шест седмици през лятото на 2016 година най-великият период на Лионел Меси с националния отбор висеше на косъм. За щастие на Аржентина, той реши да се върне.
И написа финала на историята си сам.
