Проблемът при Манчестър Юнайтед е, че от мач на мач изникват все нови и нови казуси за решаване. В двубоя с Хъл Сити „червените дяволи“ бяха уязвими срещу статичните положения на „тигрите“. Срещу Ипсуич те нямаха отговор за центриранията към зоната на задна греда. В градското дерби срещу Сити затруднението беше в контрола на мача въпреки численото превъзходство. Срещу Брайтън лесно губиха топката и не успяваха да направят бързия преход в защита. А в неделя срещу Фулъм изпитваха трудности да неутрализират Алекс Айоби и Джош Кинг в пространствата между линиите, макар че единственото попадение, което допуснаха, всъщност бе след нелеп автогол на Лисандро Мартинес. Вниманието се насочи към по-мащабни критики, свързани с интензивността в играта им, което понякога прераства в дискусия за желанието и себераздаването им на терена. Това поражда въпроса дали на „Олд Трафорд“ играят достатъчно активно и ангажирано? В един епизод от мача срещу „котиджърс“ (1:1) бившият играч на 20-кратния шампион – Гари Невил нападна халфовете и нападателите на Юнайтед за това, че се разхождат по терена, когато не владеят топката. „Двамата халфове се разхождат, двамата нападатели се разхождат, четворката в защита се разхожда. Смятаме ли, че това е редно“, каза Невил.
Ако погледнем по-внимателно обаче ще разберем, че действието им всъщност е умишлено. Те прилагат зонова защита в среден блок, а халфовете се движат бавно, защото всъщност заемат правилните позиции. Горе-долу така са действали в отбрана редица силни отбори през последните няколко десетилетия - схема 4-4-2, сгъстена хоризонтално и компактна вертикално, като фокусът пада повече върху зоните, отколкото върху персоналното покритие. Това обаче е и интересна критика, тъй като показва какво сме свикнали да виждаме от футбола във Висшата лига. В момента се наблюдава силно изразен стремеж у редица отбори към персонална опека в средата на терена. Фокусът пада върху изнасянето на линията напред и пресирането човек за човек, както в централната зона, така и по целия терен. Като цяло, това превърна футбола във Висшата лига в безпощадна битка, в която отборът без топката се съсредоточава единствено върху пресинга, чрез който да извлече полза.
Причината всички показатели, свързани с атрактивната игра като дрибъл и създадени положения от игрова ситуация, да отбележат спад през миналия сезон, е именно липсата на пространство за каквито и да било креативни действия.
Любопитно е, че перфектен пример за прехода към този стил на игра се наблюдава при женския отбор на Юнайтед, където испанската треньорка Ева Олид въведе подход, по-характерен за Висшата лига що се отнася до играта без топка.
Що се отнася до мъжкия тим мениджърът Майкъл Карик не е напълно убеден в ползата от този подход. Той залага повече на подредбата на отбора, отколкото на персоналната преса. В това няма нищо лошо само по себе си. Но във време, когато всички останали играят изключително енергичен футбол, това може да създаде впечатлението, че „червените дяволи“ играят по-пасивно. По отношение на изминатото разстояние играчите на Юнайтед се нарежда на 15-о място във Висшата лига.
Любопитно, че един от петте отбора с по-лоши показатели в това отношение е градския му съперник – Манчестър Сити, който е единственият отбор в лигата със 100-процентов актив от победи. Все пак има разлика между това да си „пасивен“, докато през по-голямата част от сезона водиш в резултата (в случая на „гражданите“), и това често да се опитваш да се върнеш в мача, след като изоставаш (както е при Юнайтед). Статистическите им показатели не са особено впечатляващи и по отношение на бяганията с висока скорост и спринтовете, като тези два отбора са на дъното на таблицата по този показател.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
