19-годишният Ян Диоманде премина този месец от РБ Лайпциг в Реал и стана най-скъпото попълнение в историята на клуба. Тимът от Мадрид плати за него 125 милиона евро, които с бонусите могат да достигнат до 140. За него обаче парите вече нямат значение, не и откакто загуби сестра си Роксан. Именно момичето беше неговата най-голяма опора. Затова и вече успял, националът на Кот д'Ивоар написа писмо до непрежалимата сестра, което бе публикувано в сайта Playerstribune.com.
Скъпа Роксан, помниш ли, когато ми подариха фалшива фланелка на Юнайтед, а аз написах „Роналдо 7“ на гърба с черен маркер? Не знаехме какво е богат или беден, но знаехме само какво е щастие.
Помниш ли как 25 човека живеехме в една къща в Абиджан? Мама искаше да си гледа сериалите, всички останали искаха филми. Помниш ли как винаги се преструвах, че спя, а после отивах в стаята с телевизора след полунощ? Намалявах звука до съвсем тихо. Гледах футбол на тъмно и мечтаех.
На границата
Помниш ли как възрастните ме гледаха да играя футбол в прахта и ми лепнаха прякора Роберто Карлос заради силата на шутовете ми? И помниш ли как тайно се ядосвах заради това, защото Кристиано Роналдо беше моят идол? Помниш ли, когато отидох да играя толкова далеч от дома? Бях на 9. Интер Фут Суд Комое, чак до границата с Гана. Едно малко момче, съвсем само. Не знам дали някога съм ти разказвал тази история, но аз и другите деца ходехме в селото и крадяхме картофи, защото бяхме много гладни. Правехме си „банков обир“. Двама разсейват продавача, а други 18 бягат навън с по два картофа. Те дори не бяха хубави. Но имаха невероятен вкус. И до днес това е любимото ми ядене. Варени картофи с малко олио. Напомнят ми за онези времена.
Помниш ли, когато получих първите си истински футболни обувки и спях с тях? Докато растях, винаги играех с онези бели пластмасови сандали. Дори когато се връщам у дома сега пак играя с тях. Това е наша традиция.
Училище
Беше на 10 години, а вече беше мой агент. Помниш ли как седяхме и мечтаехме да се преместим във Франция? Как щяхме да ходим по магазини, да си имаме собствен апартамент, а аз щях да бъда богат футболист с коли и голяма къща, така че ти да не се тревожиш за нищо. Ти беше тази, която винаги вярваше, че мога да бъда следващият Кристиано, когато всички останали се смееха.
Помниш ли, когато се преместих в Америка, за да уча в гимназия на 15 години и толкова ми липсваше домът? Месеци наред не разбирах кой какво казва. Настаниха ме до едно момче французин и той се опитваше да ми превежда всичко, което учителят казваше. Помниш ли, когато ти се обадих и казах: „Няма да повярваш, тук децата спорят с учителите.“ У дома, знаеш, дори нямаше и да си помислим да погледнем накриво по-възрастните.
Помниш ли как не можех да повярвам, че децата пушат след училище? Ти казваше, че звучи сякаш живея в американски телевизионен сериал. Помниш ли, когато отидох на проби в Борнемут? В Челси, Рейнджърс, Олимпиакос, Кристъл Палас? Езе и Олисе дори дойдоха при мен след една тренировка и казаха: „Хей, малкият, ти наистина си много добър.“
Вяра
Но въпреки това не подписах договор. Дори резервните варианти, отборите в Мейджър Лийг Сокър не ме искаха. Никога не казаха каква е причината. Възрастните движеха всичко. Просто ме водеха из цяла Европа и навсякъде ми отказваха. Визата ми изтече. Мечтата ми беше угаснала. Върнаха ме обратно в Африка и двамата плакахме заедно. Ти беше човекът, който никога не спря да вярва. Няколко седмици по-късно подписах с Леганес и плакахме с други сълзи. Това беше времето, когато все още имах емоции. Сега не чувствам нищо. Сякаш дори не съм човек. Откакто почина, съм празен. Мисля, че дори не пролях сълза в деня, когато ми казаха, че те няма. Просто бях в шок. Беше няколко седмици след дебюта ми за Леганес. Кой дебютира на 18 години срещу Реал Мадрид? Беше нещо невероятно. Беше мечта. А после се превърна в кошмар.
Божият план
Някой непрекъснато ми звънеше от вкъщи. Бях ядосан. Не разбирах защо продължават. Вдигнах, а дори не ми го поднесоха по-внимателно. Знаеш как е у дома. Без емоции. „Сестра ти я няма“. Попитах: „Какво?“. „Почина. Някой е сложил нещо в напитката ѝ на едно парти и тя не се събуди. Няма я“. Ти беше на 15. Никога не получих отговори. Не знам дали искам да знам защо. Може би е било завист. Може би това просто се случва в нашата страна. Може би е трябвало да те защитя. Не знам.
Опитвам се да вярвам в Божия план. Това е всичко, което мога да направя. Не се опитвам да забравя, защото знам, че няма да забравя. Единственото, което мога да направя, е да използвам болката, за да работя по-здраво и да постигна всичко, за което мечтаехме.
Написах това, защото не мога да говоря за него. Написах това, защото искам да знаеш, че ще се погрижа да живееш чрез мен. Ще се погрижа всички да знаят името ти. Целият свят. Всичко, което правя на футболния терен, е за теб.
Тежест
Толкова много неща се случиха, откакто те видях за последно. Няма да повярваш. Аз самият не знам дали вярвам. Знаеш ли кое е откаченото? След дебюта ми срещу Реал си размених фланелката с Мбапе. Помниш ли как го гледахме по телевизията, а ти казваше: „Мбапе? Да, добър е. Но брат ми е по-добър“.
Сгреших за едно нещо. Не искам да бъда богат. Видях какво правят парите с хората, дори със семейството. Когато бях в Леганес, изпращах у дома всичко, което печелех. Стигна се дотам, че вече изобщо не исках пари. Те се бяха превърнали в тежест. Никога не спряха да искат. Предполагам, че са смятали, че вече съм милионер. А аз дори нямах апартамент. Живеех в тренировъчната база в стая без телевизор. Само футбол и сън, футбол и сън. Не исках голяма къща. Не исках коли. Просто исках да вложа всичко във футбола. Всичко, за да покажа на света, че сестра ми беше права. Това ще ти се стори смешно. Когато се преместих да играя в РБ Лайпциг, постоянно закъснявах. Е, не закъснявах. Просто идвах навреме, а в Германия това означава, че вече си много закъснял. Така че вече знаеш какво направих след това. Започнах да пристигам по 90 минути по-рано за всичко. Винаги подранявах и момчетата започнаха да ми викат Германеца.
Заклевам се
Винаги прекалявам с всичко. Изобщо не мога да се отпусна. Ти винаги го казваше. Стадионът е единственото място, на което все още се чувствам у дома. Това е мястото, където съм спокоен и мога да говоря с теб. Само ми се искаше още да си тук, за да мога да ти кажа. Успяхме. Всичко, което казваше, се сбъдна. Заминах за световното първенство. Истина е. Брат ти игра за Кот д’Ивоар като Дрогба, като Яя, като Жервиньо. Дори не го гледах като на футболен турнир. Гледах на него като на сцена. Това бе моят шанс да покажа на целия свят това, което ти видя в мен. Всеки път, когато вкарам гол, ще се погрижа всички да научат името ти. Ще се погрижа никога да не те забравят. Ти винаги казваше, че мога да бъда по-добър от Кристиано. Ще направя това, което ти предсказа, заклевам се. Още преди да имам истински футболни обувки ти казваше на всички: „Брат ми ще стане най-великият в света“. Ще докажа, че беше права, или ще умра, докато се опитвам.
