И талианският футбол отново се оказа в центъра на сериозен управленски скандал. След поредния провал на "скуадра адзура" да се класира за Световното първенство последваха оставки, уволнения и ожесточени политически битки, които още веднъж показаха колко дълбока е кризата в управлението на футбола на Апенините. Всичко започна след неуспешната квалификационна кампания, когато общественото недоволство доведе до отстраняването на президента на Италианската футболна федерация Габриеле Гравина. За негов наследник беше избран 67-годишният Джовани Малаго, който обеща ново начало и реформи.
Една от първите му задачи бе назначаването на легендата Паоло Малдини за технически директор. Бившият капитан на Милан получи свободата да изгради нов спортно-технически екип и реши да се довери на своя близък приятел Андреа Пирло за национален селекционер. Първоначално изборът беше приет сравнително спокойно, въпреки че Пирло идваше след период извън европейския футбол. Малко по-късно обаче италианските медии разкриха връзките на световния шампион от 2006 година с руски букмейкър, което предизвика бурна обществена и политическа реакция.
Темата бързо излезе извън рамките на спорта. Политици, обществени организации и медии упражниха сериозен натиск върху федерацията, а само две седмици след назначението си Пирло беше принуден да напусне поста. Скандалът не приключи дотук. Впоследствие се появиха информации за възможен конфликт на интереси около семействата на Малдини и Пирло, след като техни синове работят като футболни агенти. Макар да няма официални нарушения, случаят допълнително засили критиките към новото ръководство.
В резултат Паоло Малдини подаде оставка като технически директор, поемайки моралната отговорност за случилото се. За разлика от него президентът Джовани Малаго запази поста си и бързо насочи усилията си към назначаването на Роберто Манчини, който се завърна начело на националния отбор. Вместо обещаната промяна обаче Италия отново попадна в познат сценарий, в който политиката, управленските интереси и вътрешните борби засенчват случващото се на терена.
Така кризата около "скуадра адзура" продължава, а усещането в Италия е, че проблемът далеч не се изчерпва с един треньор или едно назначение, а е отражение на дългогодишните проблеми в управлението на местния футбол.
