Е дна стара отборна снимка от академията на Нюкасъл показва две момчета, които тогава мечтаят за еднакво бъдеще – професионален футбол. Шестнайсет години по-късно единият е национал на Англия и футболист на Манчестър Сити, а другият излежава доживотна присъда за убийство.
Става дума за Елиът Андерсън и Юън Айрланд. Двамата са били съотборници в академията на Нюкасъл около 2010 година, когато са били на приблизително девет години. Днес съдбите им трудно биха могли да бъдат по-различни.
Андерсън стигна до върха
Елиът Андерсън направи сериозен пробив във футбола и през това лято премина в Манчестър Сити срещу 116 милиона паунда. Халфът беше част и от националния отбор на Англия на Световното първенство през 2026 година, където „трите лъва“ стигнаха много близо до първи финал на Мондиал от 60 години.
Преди това кариерата му премина през Нюкасъл, Бристъл Роувърс и Нотингам Форест. Още като тийнейджър Андерсън е смятан за изключителен талант. По време на престоя му под наем в Бристъл Роувърс феновете дори го наричат „Джорди Марадона“.
Хора, работили с него още като дете, разказват, че впечатлявал не само с качества, но и с отношение. „Елиът беше страхотно момче, лидер още от малък. За никого не беше изненада, че успя“, разказва скаут, запознат с развитието му.
Айрланд дори бил смятан за по-голям талант
Любопитното е, че според хора от детско-юношеския футбол в Североизточна Англия Юън Айрланд дори е бил смятан за по-перспективния от двамата. Бивш негов треньор твърди, че като дете бил сравняван с Пол Гаскойн. „Беше невероятен. Всички във футболните среди знаеха кой е Юън Айрланд, защото беше изключителен. Спомням си как го гледах и си мислех: „Това е най-доброто дете, което някога съм виждал да играе футбол“, разказва специалистът.
Талантът обаче не бил достатъчен. Около 2015 година Айрланд е освободен от академията на Нюкасъл заради проблемно поведение. Малко след това е изключен и от училище. Постепенно футболът остава на заден план, а животът му се насочва към престъпността.
От академията до тежки престъпления
Айрланд натрупва серия от криминални прояви. Твърди се, че е бил изгонен от местен футболен клуб, след като занесъл нож на тренировка. Има и присъди за други тежки инциденти, включително нападения.
Най-тежкото престъпление идва на 14 август 2019 година. Тогава 17-годишният Айрланд се намира в центъра на Нюкасъл, въоръжен с голяма плоска отвертка, която малко преди това е откраднал от магазин.
По същото време 52-годишният адвокат Питър Дънкан се прибира от работа и се насочва към автобусна спирка. Двамата случайно се разминават на входа на търговски център и се докосват. Айрланд реагира агресивно и намушква Дънкан в гърдите. Адвокатът, баща на две деца, умира от нараняванията си.
Доживотна присъда
Айрланд признава убийството и получава доживотна присъда с минимален срок от 15 години. При произнасянето на присъдата съдията заявява: „Питър Дънкан беше трудолюбив адвокат с любящо семейство. Ти сложи край на живота му и причини пожизнена мъка на други хора.“
Най-рано Айрланд може да кандидатства за условно освобождаване през 2034 година. Тогава Андерсън ще бъде на 31 години и при нормално развитие би могъл още да бъде част от английския национален отбор.
Талантът не определя съдбата
Историята на двамата бивши съотборници е показателна колко различни могат да бъдат пътищата на две деца, започнали от едно и също място. Един от скаутите, които са ги наблюдавали като малки, обобщава ситуацията така:
„Юън беше страхотен футболист и един от най-добрите от това поколение. Но тръгна в грешна посока. Елиът пък работеше здраво и позволи на естествения си талант да се развие.“ Той добавя: „Юън имаше качествата да бъде там редом до него. Но загуби пътя си по ужасен начин и това, което направи, е непростимо.“
Андерсън играе и заради майка си
Пътят на Елиът Андерсън също не е лишен от тежки лични моменти. Майка му Хелън почина през април на 54-годишна възраст след продължително заболяване. По време на Световното първенство халфът призна, че футболът му е помогнал да премине през най-трудния период.
„Беше тежко. Когато изляза на терена, успявам да освободя съзнанието си. През последните шест месеца футболът ми носеше щастие на майка ми и ѝ помагаше в това, през което преминаваше. Оттук нататък всичко, което правя, трябва да бъде за нея“, сподели Андерсън.
Футболът е силно застъпен и в семейството му. Дядо му по майчина линия Джеф Алън е играл за Нюкасъл през 60-те години, а баща му също е бил нападател на аматьорско ниво. Сега Андерсън започва нова глава в Манчестър Сити и ще има възможност да играе редом до звезди като Ерлинг Холанд и Фил Фоудън.
А старата снимка от академията на Нюкасъл остава като болезнен символ на две напълно различни съдби – една, която стигна до върха на английския футбол, и друга, която приключи зад решетките.
