К огато Пеп Гуардиола пристигна в Англия през 2016 г., анализаторът и бивш футболист Стан Колимор написа коментар, с който на практика каза на бившия треньор на Барселона и Байерн, че неговият „префърцунен футбол“ просто няма място във Висшата лига.
„Ако си мисли, че ще дойде и ще надхитри всички във Висшата лига и ще разцъква атрактивни комбинации срещу нашите отбори, за да печели, той е тежко заблуден“, написа той. „Всъщност той е повече от заблуден. И ако мисли, че няма да има нужда да учи на единоборства и индивидуална борба по време на тренировките, ще се върне в Испания с подвита опашка.“ Това мнение се споделяше и от други експерти. Гуардиола трябваше да се адаптира към английския футбол или да си хваща шапката и да изчезва. Едно десетилетие по-късно спокойно може да се каже, че се случи обратното. Футболът на Острова се адаптира към Пеп, който даде облика на цяло едно поколение. А когато се върне в Испания, тук ще останат много треньори, които го копират във всичко.
Пример
Десет години по-късно нещо подобно, макар и в по-малък мащаб, се случва в Италия, на едно райско кътче край езерото Комо. Един млад испанец, обучен в прочутата академия Ла Масия на Барселона, който е спечелил всичко на клубно ниво, е донякъде подценен от закостенялата обкръжаваща среда. Бившият треньор на Аталанта Джан Пиеро Гасперини, постигнал повече от очакваното в бившия си отбор, а сега начело на Рома, отказа да му подаде ръка след мач. Максимилиано Алегри, който има шест титли в Серия А като треньор на Милан и Ювентус, го нарече „дете“ и „идиот“.
Става дума за Сеск Фабрегас, бивш играч на Арсенал, Барселона и Челси. Той е печелил титли в Испания и Англия, както и европейско и световно първенство с националния отбор. Този анализ ще обясни как и защо 38-годишният мениджър на Комо е един от най-будните млади умове във футбола и защо трябва да бъде в кратките списъци на всички големи клубове в Европа през следващите 18 месеца.
Но първо, ето част от критиките, използвани по адрес на Фабрегас в Серия А тази година. Наричат го „купения треньор“, твърде зависим от богатите собственици на Комо. Обвиняват го, че не уважава традициите на калчото, като налага гъвкава схема 4-2-3-1 без италианци в центъра. Според критиците той е арогантен тактик, който говори твърде много, а коментарите на тактиката му в интервютата са просто начин да се фука. Налагането на типичния стил на Йохан Кройф и Пеп Гуардиола от Барселона в Италия според тях съсипва местната идентичност. Очевидно, както Рексъм в британския футбол, така и Фабрегас в Комо се разглеждат като рушители на статуквото. Лесно е да не харесваш отбори, които печелят три промоции за толкова кратко време, но тази враждебност май произтича от чиста завист. Президентът на Комо Мирван Суварсо говори за желание да следва „модел на Дисни“, описвайки футбола и преживяването в деня на мача като „тематичен парк“, с отделни направления за мърчандайзинг и търговски сделки. Сравнението с Рексъм е лесно и поради факта, че клубът беше в Серия Д съвсем наскоро - през 2019 г. Фабрегас, който е в уникалната позиция да притежава дял в клуба, стана мениджър в Серия B и е изпълнявал множество други задължения, включително като играч. Преди това имаше и британска връзка. Той първоначално беше футболист, а след това стана част от треньорския екип заедно с уелсеца Осиан Робъртс, бивш асистент на Патрик Виейра в Кристъл Палас и на Райън Гигс в националния отбор на Уелс. Робъртс все още е в Комо като ръководител на развитието. Сега отборът на Фабрегас се стреми да напише своя собствена „Дисни“ приказка на едно от най-живописните места в Европа. Те са четвърти в Серия А с пет поредни победи преди последната пауза за националните отбори и мечтаят за участие в европейските турнири.
Мощ
Освен сравнението с Рексъм, Комо може да бъде оприличен и на ПСЖ, главно заради финансовата мощ, осигурена от собственици милиардери. Парите идват от индонезийската група Djarum Group, която трупа първоначалното си богатство от производство на цигари. Когато започнаха да дават пари, те търсеха големи имена. Фабрегас, Пепе Рейна, Алваро Мората, Рафаел Варан и Сержи Роберто подписаха, а също така в състава личеше името и на Деле Али. Тиери Анри и Рафаел Варан вече са финансови инвеститори. Фабрегас е новата звезда, а трансферната политика е по-умерена и премерена. Перлата е аржентинецът Нико Пас, който преди е бил част от Реал (М). 21-годишният играч има 11 гола и шест асистенции този сезон. Деле Али не беше просто ПР ход, макар че с днешна дата клубът никога не би подписал с играч като него. Около 60 души работят в аналитичния им екип, а клубът си сътрудничи със статистическата компания Jamestown Analytics, която стои зад възхода на Брайтън с прецизна селекция на играчи. Те работят и с архитекта на Moneyball Били Бийн, както и с Ludonautics, фирмата на бившия гуру на Ливърпул Иън Греъм. Няма съмнение, че Комо нямаше да бъде там, където е, без финансовия гръб на братята Хартoно, единият от които, Майкъл Хартoно, почина преди две седмици на 86 години. Но това не бива да омаловажава гения на Фабрегас, който е един от най-ярките млади треньорски таланти във футбола.
Интелект
Преди клубът да се изкачи в Серия А миналия сезон, Фабрегас често участваше като анализатор в различни европейски медии благодарение на това, че владее няколко езика. Да го слушаш означава да чуеш футболен интелект, изграден през две десетилетия в спорта. Блестящата му кариера като играч далеч не гарантираше, че ще стане топ треньор.
Но може би испанецът, който дебютира за Арсенал едва на 16 години, е слушал и е попивал знания. Той е взел по нещо от Арсен Венгер, Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо и Антонио Конте, както и от практическите натрупвания през трите сезона в Монако, плюс 110 мача за националния отбор на Испания. Малко мениджъри в последно време могат да се похвалят с подобна визитка.
Заместник
Разбираемо е Комо да се притеснява, че може да го загуби, но клубът има планове за наследник. Смята се, че Фабрегас ще бъде питан за своя бъдещ заместник. На този етап той е напълно отдаден на проекта с цел да изведе Комо до европейските турнири. Когато Симоне Индзаги напусна Интер заради Ал Хилал миналото лято, след два финала в Шампионската лига и една титла, миланският клуб обмисляше да назначи Фабрегас. В крайна сметка обаче избра Кристиан Киву, който бе водил юношеските формации преди година в Парма. С отбора на Киву начело в класирането и Комо, който се представя далеч над очакванията на четвърто място, е много вероятно този сезон да видим първия чуждестранен носител на наградата за треньор на годината в Серия А след Жозе Моуриньо и историческия требъл на Интер през сезон 2009–10.
Като се имат предвид хроничните издънки на Италия на международната сцена, включително пропуснатите три поредни световни първенства, може би ще дойде времето за повече доверие в чуждестранните треньори. Фабрегас може да е заплаха за установения ред, но може би точно това трябва да бъде оценено.
Доайен
Всъщност не всички са настроени негативно към него. Наставникът на Ювентус Лучано Спалети, който се възприема за доайен на италианския футбол със своите 67 години и 1073 мача като треньор, водил още Рома, Интер, Наполи, Удинезе, Сампдория и националния отбор, е голям негов почитател.
„Ако все още бях играч, бих искал той да бъде мой треньор“, казва Спалети. „Нямам търпение да се срещнем на терена и да му стисна ръката. Нямам търпение да чуя какво мисли. Винаги съм го уважавал, но сега той се превърна в мой идол.“
Треньорската кариера на 38-годишния специалист тепърва набира скорост, но ако тя бъде поне наполовина толкова успешна, колкото беше тази като играч, го очаква огромен успех. Началото определено е в правилната посока.
Изведнъж се оказва, че Джордж Клуни, Ричард Брансън и Донатела Версаче вече не са най-известните личности, разхождащи се около езерото Комо. Фабрегас е новото лице на сцената и скоро може да се озове в някой от водещите европейски клубове.
ЛУИС СТИЙЛ, Дейли Мейл
