„Защо не?“ Това беше отговорът на Пеп Гуардиола на директен въпрос за евентуалната му бъдеща кариера в Италия. Каза го в едно интервю преди години, но днес е напът да се превърне в реалност. Нашият футбол винаги е останал в ума и сърцето на каталунския треньор. На 22 юни новият президент на футболната федерация трябва да постави начело на дневния си ред обаждане до Гуардиола. Няма съмнение, че Пеп ще се радва да го изслуша, и тогава можем само да се надяваме, че неговите съображения относно предложението могат да изпълнят футбола ни с надежда.
Гуардиола има още една година от изключително доходоносния си договор с Манчестър Сити. Той има пълна свобода да избира бъдещето си, дали да остане или да си тръгне. Сити дължи всичко на него и ще приеме решението му. Мнозина в Каталуния и Англия предричат напускането на Пеп. И парадоксално, евентуална победа във Висшата лига, допълнена с невероятен обрат срещу Арсенал на бившия му протеже Артета, би могла да даде допълнителен тласък за раздяла.
Друго сигурно нещо е, че ако напусне Сити, първата му работа ще е да забави темпото. Пеп е по-малко стресиран, отколкото преди година, когато си блъскаше главата в търсене на привидно невъзможни решения. И макар че не е задължително да спре напълно, както направи, когато напусна Барселона през 2012 г., вземайки си творчески отпуск в Ню Йорк, преди да подпише с Байерн, идеята да подпише с национален отбор е в ума му от известно време. Това би бил добър компромис между адреналина на клуба и хлороформа на почивката. Първата му цел беше Англия, но Томас Тухел поднови договора си с „трите лъва“ до 2028 г. А Анчелоти е на път да преподпише с Бразилия до 2030 г.
Миналия понеделник в Мадрид за наградите Лауреус, Лео Бонучи, когато беше попитан за бъдещото си лидерство на националния отбор след напускането на Гатузо, отговори с искрен ентусиазъм: „Ако има истинско желание да започнем отначало, бих започнал с Гуардиола, защото привличането на някой като него би означавало пълна промяна от всичко, което се е случило в миналото. Мисля, че е много трудно, но да мечтаеш в момента не струва нищо.
И Лео е прав. Защото, ако мечтаем за Пеп, Пеп има Италия в сърцето си. Точно както човекът, който е с него от 18 години, неговата вярна дясна ръка, приятел, изповедник, помощник и консултант, Манел Естиарте, който триумфира в Италия, играейки водна топка в продължение на 12 сезона между 1986 и 1999 г. в Пескара и малко в Савона. Смеем да кажем, че искрената му привързаност към страната ни би изместила дори икономическия въпрос на второ или четвърто място. Може би грешим, но ако Пеп някога каже „да“ на федерацияна, парите няма да са пречка. Той не би дошъл в Италия за пари, а за страст. Пеп е прекарал прекрасно време между Бреша и Рим, бил е треньор в Испания, Германия и Англия и му липсва Италия. Той говори нашия език и цени страната ни, а футболът ни напоследък изпада в депресия. Да, всичко това са хипотези и има много неизвестни. Но едно е сигурно - любовта на Гуардиола към Италия. Ще видим дали това ще е достатъчно, за да го доведем да води „адзурите“, но Футболната федерация смята за свой дълг да се свърже с него. Тъй че скоро може да имаме прекрасни новини.
Още разработки четете в "Мач Телеграф"
