С лед три поредни втори места във Висшата лига Микел Артета започна да търси алтернативи. Какво трябваше да се случи, за да превърне своя Арсенал в шампионски отбор?
Клубът имаше нужда от повече дълбочина в състава. Манталитетът също трябваше да се промени. Клубът реагира, като подписа с осем нови играчи. Но най-важното лятно попълнение може би беше и най-незабележимото. Артета се обърна към един от най-старите и най-доверени свои приятели. Жокерът беше бившият защитник на Аржентина, ПСЖ, Реал и Манчестър Юнайтед Габриел Хайнце, който замени напускащия асистент Карлос Куеста.
Малка стая
Артета и Хайнце се засичат за първи път в ПСЖ през 2001-ва под ръководството на Луис Фернандес.
„Бяха страхотни момчета“, казва треньорът, който привлича Микел от Барселона през януари 2001 г., а Хайнце от Валядолид шест месеца по-късно. „Беше удоволствие да ги тренирам. Най-хубавото е, че не са се променили. И днес са си същите. Те са верни и работливи. Гордея се, като гледам какво правят в Арсенал“.
Сега, в ключов момент от треньорската си кариера, Артета се обръща към човек, който е бил в ролята на големия му брат в ПСЖ.
Испанецът е само на 18, когато напуска родината си. Той описва своите 18 месеца в Париж като „опит, който ще остане с мен завинаги, който оформи идеята ми какъв искам да бъда като играч и запали у мен желанието да стана мениджър“.
Онзи състав на френския тим беше пълен със звезди и силни характери. Освен с Хайнце Артета дели съблекалня с Роналдиньо, Маурисио Почетино, Джей-Джей Окоча и Никола Анелка.
Първите месеци са трудни за срамежливия и интровертен испанец въпреки подкрепата на неговите родители.
„Беше много тежко“, спомня си един от директорите по онова време - Ив Рибардиер. „Микел живееше в хотел средна ръка. Беше зима, времето беше студено и сиво. Той беше в една малка стая и имаше много свободно време, което се чудеше как да запълни. Стоях при него, за да се уверя, че няма да изпадне в депресия“.
Химия
Испаноговорящите в ПСЖ също помогнали за по-плавната адаптация. Почетино, който тогава бил на 28, приютил Артета под крилото си още преди пристигането на Хайнце. „Маурисио му беше като баща“, спомня си бившият защитник на парижани Дидие Доми. „Габи беше по-близък по възраст до Микел и му беше като по-голям брат.“
Хайнце е с 4 години по-голям от Артета и между двамата винаги е имало някакъв вид химия. „Бяха неразделни на тренировките, а и прекарваха време заедно извън терена със семействата си“, разказва Фернандес. „Габи беше много надъхан и винаги искаше да е по-добър от конкурентите си. Микел беше елегантен играч с изискана техника“, добавя легендата на ПСЖ, който като капитан извежда клуба до първа титла през 1986-а, а едно десетилетие по-късно печели КНК като треньор.
Едуард Сисе обаче настоява, че двамата имали и много общи черти. „Бяха горещи и страстни“, обяснява играчът, който си партнираше с Артета в полузащитата на ПСЖ. „Габи даваше всичко от себе си, дори на тренировка. Той трябваше да побеждава. Микел беше по-спокоен. Но се знаеше, че не бива да го дразниш. Имаше онзи твърд баски характер“.
Страст
В Северен Лондон Артета канализира енергията на Хайнце и Арсенал полетя. „Те са като два вулкана - казва Сисе. - Единият изригва от време на време (Артета), а другият - през цялото време (Хайнце). При всички неща, които Микел трябва да управлява, той не може постоянно да крещи на играчите си. Нуждаеш се от помощ. Габи ще прави това всеки ден на тренировка. Това е великолепна комбинация - настоява Сисе. - Микел върши фантастична работа, но има нужда от помощ, за да докара отбора си до финала. Габи, със своята страст за постигане на победата, може да бъде от полза.“
Хайнце беше безкомпромисен и твърд, агресивен защитник, който спечели титли във Франция, Англия и Испания. Той има и 72 мача за Аржентина. Никак не е случайно, че най-добрата защита в Англия стана още по-силна този сезон. „Габи живее за футбола“, казва Фернандес, който и до днес поддържа близък контакт както с Артета, така и с Хайнце. „Той постоянно следи играта и особено работата на защитниците. В наши дни имаш треньор на вратарите, треньор за статичните положения. Важно е да имаш и човек, който специално тренира защитниците. Винаги можеш да се подобряваш в позиционирането, отнемането на топката, раздаването на пасовете“.
Доверие
„Именно там Габи може да помогне. Когато човек с неговия опит ти казва нещо, ти слушаш. Сигурен съм, че той подобрява защитниците“.
Артета няма никакви колебания да повери на Хайнце подобни ключови задачи. Двамата споделят връзка, която излиза извън футбола. „Силата на един мениджър е в способността му да се обгради с хора, на които има пълно доверие - казва Фернандес. - Микел е направил страхотен избор. Габи е лоялен. Той говори директно и е откровен човек, а Микел знае, че ще го подкрепя във всеки един момент“.
И докато сезонът на Арсенал върви към зрелищен финал, това доверие извън терена може да се окаже толкова ценно, колкото всяко ново попълнение на самия терен.
bbc.co.uk
