В днешно време е трудно елитни футболисти да „изчезнат без следа“. След пенсия те превземат социалните мрежи, сключват рекламни договори, работят като коментатори, пишат автобиографии и изнасят речи.
Но някои бивши играчи са напълно щастливи да бъдат извън светлината на прожекторите, дори с цената на лични компромиси. Може да са прекарали 20 години на терена, да са радвали десетки хиляди всяка събота следобед, но това не означава, че търсят внимание. Някои са по-скоро „срамежливи“. Ще представим някои от тях – такива, които минават за отшелници. Които дори съотборниците им не могат да открият.
Бонус
Марк Видука отбеляза 83 гола във Висшата лига с Лийдс, Мидълзбро и Нюкасъл и дори веднъж заби четири на Ливърпул, но избяга от светлината на прожекторите, когато прекрати кариерата си през 2009 г. Един от най-добрите австралийски футболисти в историята потърси среда и занимание, които да му позволят да се оттегли спокойно. Реши да смени напълно сферата и отвори кафене в покрайнините на Загреб, Хърватия. Не е давал интервюта до 2021 година, когато репортерът на „Дейли мейл“ Крейг Хоуп успя да го открие. Видука не искаше да бъде намерен, но прие да говори. „Толкова много хора ми казват: „Изобщо не си такъв, какъвто очаквах.” И често се чудя защо е така“, казва той.
„Изобщо не бях обсебен от славата. Не ми харесваше. И все още не ми харесва. Не бях обсебен и от парите, те дойдоха като бонус. Футболът е пълен с подмазвачи, кариеристи, нечестни хора, които се опитват да те прецакат. Но аз винаги се стараех да остана верен на себе си. Напуснах Австралия, за да подпиша с Кроация Загреб (б.р. – сега Динамо Загреб) на 19 години и се влюбих в начина на живот там. Винаги сме искали да имаме кафене, място, където всеки е добре дошъл. И ето ни тук. Жена ми върши цялата работа, а аз само седя и пия кафе!“
Пенсия
Бившата английска звезда и шампион на Висшата лига Дейвид Бати се оттегли през 2004 г. и оттогава почти никой не го е виждал. Хората дори не знаят къде е. Той навърши 57 години миналия месец и когато WhatsApp групата на бившите играчи на Лийдс се изпълни с пожелания, стана ясно, че рожденикът никога няма да ги види.
„Не мисля, че някой се е срещал с него, откакто играхме заедно“, казва Марк Видука пред BBC. „Всички му честитиха рождения ден, но той дори не е в групата!“
Бати беше известен като затворен човек, който обича простите неща в живота. Изчезна след отказването си от футбола, макар че през 2011 г. положи венец на „Елънд Роуд“ (б.р. – стадиона на Лийдс) в памет на покойния си приятел Гари Спийд. „Опитвахме се да го поканим на различни събирания, които правим, но никой не може да се свърже с него“, казва Марк Аткинс, негов съотборник от шампионския отбор на Блекбърн. „Още от първия ден беше ясно, че той никога няма да стане треньор и никога няма да търси път обратно към футбола”, добави агентът му Хейдън Евънс.
„Дейвид винаги е казвал: „Когато се пенсионирам, това е краят“. Винаги съм имал усещането, че той не обича особено футбола. Но не можеше да се каже, че не се раздаваше. Той пристигаше последен на тренировка и си тръгваше първи. Понякога идваше направо с екипа, понякога дори не се къпеше след тренировка, просто скачаше в колата и отпрашваше“, коментира легендата Алан Шиърър.
Без шум
Джейсън Кумас имаше вроден талант и изгради добра кариера във Висшата лига. Сега синът му Луис има амбиции в Ливърпул, но е доста далече от това, което беше баща му.
Бившият играч на Уигън, Уест Бромич и Уелс беше в академията на Ливърпул заедно със Стивън Джерард, но беше доста по-затворен, бягаше от медиите. През 2015 г. той се оттегли след втория си престой в родния Транмиър Роувърс и изчезна от футбола, макар че все още живее в Мърсисайд, близо до двата футболни гранда.
The Athletic успяха да се свържат с него миналата година, първоначално бил склонен да говори, но след кратък размисъл се отказал. „Той просто искаше да живее без много шум със семейството си”, казва Пол Робинсън, бившият съотборник на Кумас в Уест Бромич. „Когато излизахме като група, идваше за няколко питиета, но после просто изчезваше. Той просто обича да бъде сам и да се изключи. Винаги е бил такъв. Винаги е било трудно да се свържеш с Джеймс. Когато имаш играч с такъв талант, медиите искат да говорят с него, а той просто искаше да говори на терена. Почти не съм го виждал в последните 5-6 години, което е странно, но всеки си има свой живот”, казва съотборникът му от Транмиър Джо Мърфи.
Строител
Стив Финан е герой на Ливърпул от ерата на Рафа Бенитес. С „червените“ той триумфира в Шампионската лига през 2005-а, но като юноша бил обявен за безперспективен и отхвърлен от Уимбълдън и Кристъл Палас. Така се озовал в Уелинг Юнайтед в долните дивизии. Обмислял да скъса с футбола и да стане строител в семейната фирма, но бил инат и не се отказал от мечтата си. Ирландецът се оттегли след загубата на Портсмут от Челси във финала на ФА Къп през 2010 г. и след това напълно се изключи от футбола.
През 2015 година беше планирана среща за честване на „Чудото в Истанбул“ с героите на Ливърпул, но организаторите не успяха да открият Финан. Хаштагът #FindSteveFinnan стана тренд в X (тогава Twitter) и се наложи разследване на „Ливърпул Ехо“, за да го намерят. Оказа се, че Финан работи в сектора на недвижимите имоти заедно с брат си.
„Мога да потвърдя, че съм жив и здрав - каза той, след като беше открит. - Организаторите на юбилея в Истанбул се свързаха с мен и се извиниха, че не са успели да ме открият по-рано. Мисля, че една от причините хората да смятат, че съм изчезнал, е това, че вече не съм свързан с футбола. Обичах тренировките и играта и имах привилегията да играя за велик клуб като Ливърпул, но да бъда треньор или телевизионен анализатор никога не ме е интересувало. Когато излезеш от играта, хората забравят за теб. Никога не съм бил човек, който търси внимание, и харесвам живота си такъв, какъвто е сега. Не съм и в социалните мрежи. Не усещам нужда да казвам на някого какво съм ял за закуска”, каза още Стив, който в края на миналата година беше на ръба на фалита заради спор за милиони с брат си.
ЛЮК ПАУЪР, Daily Mail
