Спортната империя на сър Джим Ратклиф продължава да се свива. Компанията му INEOS, която притежава миноритарен дял в Манчестър Юнайтед, е обявила за продажба швейцарския Лозана-Спорт. INEOS придоби клуба през ноември 2017 година. По онова време сделката изглеждаше по-скоро като жест към града, в който компанията имаше своя глобален централен офис между 2010 и 2016 година. Впоследствие обаче инвестицията се превърна в част от много по-амбициозна стратегия, която включи футбол, колоездене, Формула 1, ръгби и ветроходство.
Днес картината изглежда съвсем различно. INEOS постепенно се оттегля от част от спортните си проекти, след като през 2025 година прекрати спонсорските си отношения с националния отбор на Нова Зеландия по ръгби и с Тотнъм. Последва конфликтното разделяне със сър Бен Ейнсли в проекта за Купата на Америка, а френският Ница също бе обявен за продажба. Очакванията са раздялата с Лозана да бъде далеч по-бърза от тази с Ница. Френският клуб в момента се намира в средата на таблицата в Лига 1, но отношенията между феновете и Ратклиф отдавна са обтегнати. INEOS вече бе принудена да намали значително първоначалната цена от 250 милиона евро, която искаше за клуба.
За продажбата на Лозана е ангажирана международната консултантска компания Alvarez & Marsal. До потенциални купувачи вече е изпратен петстраничен инвестиционен документ под кодовото име „Project Striker“. В него Лозана е представен като утвърден участник в елита на Швейцария, в първенство с 12 отбора и само два исторически доминанта – Базел и Йънг Бойс, които в последните години също преминават през колебания. Основният аргумент към бъдещите инвеститори е, че пътят към европейските турнири може да бъде по-лесен в сравнение с други първенства.
Реалността обаче е, че Лозана се е класирал за Европа само веднъж, откакто INEOS контролира клуба. Интересното е, че в инвестиционния документ почти не се говори за историята и спортните успехи на Лозана, който има седем шампионски титли и девет купи на Швейцария. Вместо това се акцентира върху инфраструктурния модел и сравнително малкия брой активи, които клубът притежава.
Причината е проста – Лозана наема както стадиона си, така и тренировъчната си база от местната община. Не се споменават и сериозните финансови загуби. Очаква се те да достигнат около 5 милиона паунда през настоящия сезон и могат да станат още по-големи, ако спонсорството от INEOS не бъде заменено. Ситуацията на терена също не помага. Лозана е на дъното на швейцарския елит, а евентуално изпадане ще бъде трето по време на управлението на INEOS. За същия период клубът има и две промоции обратно в най-високото ниво.
Така престоят на Ратклиф в Лозана трудно може да бъде определен като успешен. Подобни критики все по-често се чуват и по адрес на другите му спортни инвестиции, най-вече Манчестър Юнайтед. Ратклиф се съгласи да купи 27,7% от английския гранд за 1,25 милиарда паунда през декември 2023 година. След допълнителни инвестиции делът му нарасна до почти 29 процента. По силата на необичайната договорка със семейство Глейзър INEOS получи оперативния контрол върху футболните процеси на „Олд Трафорд“.
В началото изглеждаше, че компанията може да приложи бизнес модела, който я превърна в един от най-големите производители на химикали, пластмаси и енергийни продукти в света. Бяха вложени средства в тренировъчната база, започна сериозно съкращаване на разходите и персонала, а Ратклиф многократно говореше за назначаване на „най-добрите в класа си“ специалисти.
На терена обаче резултатите продължават да бъдат разочароващи.
След поражението от Борнемут у дома в неделя Манчестър Юнайтед се намира на 16-о място във Висшата лига със само 7 точки след осем кръга. Отборът е загубил два от първите си три мача в Шампионската лига и вече отпадна от Купата на лигата.
Под сериозно напрежение се намира и мениджърът Майкъл Карик, който получи постоянния пост само преди пет месеца. Преди него INEOS вече се раздели с Ерик тен Хаг и Рубен Аморим заради незадоволителни резултати.
Все по-очевидно е обаче, че проблемите на Юнайтед не са единствено в треньора. Критиките към INEOS се засилват както заради неспособността да върне клуба към старите му успехи, така и заради факта, че присъствието на Ратклиф на практика позволява на непопулярното сред феновете семейство Глейзър да запази контрола си.
Всичко това се случва в изключително труден момент за бизнеса на британския милиардер. INEOS е подложена на натиск от високите цени на енергията в Европа, търговските мита в САЩ и нарастващите финансови проблеми в част от компаниите си.
Общият дълг на конгломерата вече е достигнал около 18 милиарда паунда.
Самият Ратклиф, който живее в Монако, също попадна под засилено медийно внимание заради серия от спорни коментари по теми като Brexit, европейската енергийна политика, имиграцията и отношението на британците към богатството.
Продажбата на Лозана едва ли ще промени съществено финансовото състояние на INEOS. Компанията се оценява на около 37 милиарда паунда и има над 23 000 служители в 26 държави.
Ходът обаче е пореден знак, че ерата на мащабната спортна експанзия приключва. INEOS постепенно се освобождава от периферни активи и се концентрира върху основния си бизнес. Освен от спортни проекти, компанията наскоро се раздели и с модната марка Belstaff, както и с бизнеса си с домакински почистващи продукти.
Преди няколко години Ратклиф изглеждаше готов да изгради една от най-впечатляващите спортни империи в света. Днес въпросът вече е различен – колко от нея ще остане.
