Байерн отпадна от Шампионската лига, като определено има сериозни претенции за съдийството и в двата мача. Сблъсъкът с ПСЖ обаче показа нещо много по-важно, а именно, че тази селекция на Венсан Компани е в началото на пътя и от чисто спортно-техническа гледна точка изостава от настоящия европейски шампион.
На „Алианц Арена“ Байерн в никакъв случай не показа игрова доминация, като в същото време предложи до голяма степен бавен и дори предвидим футбол. ПСЖ в нито един момент от мача не загуби неговия контрол.
Основни единици на домакините изневериха. Майкъл Олисе, който през този сезон бе голямата творческа искра на баварците, попадна в капана на Луис Енрике. Олисе изглеждаше изморен, което повдига въпросът защо Компани му даде толкова много игрови минути срещу Майнц 04 и Хайденхайм. Образно казано в първия мач Олисе изглеждаше като Ариен Робен, а във втория като Лерой Сане.
Конрад Лаймер не можа да се справи в Хвича Кварацхелия, а в офанзивен план не успя да помогне много на Олисе. В средата на терена Кимих нямаше шанс срещу Витиня и Жоао Невеш, които отрязаха голямата част от топките към него. Александър Павлович беше по-скоро пешеходец. Луис Диас остави всичко на терена, но играта така и не му спореше. Джамал Мусиала въобще не беше готов за мача. Когато толкова много важни играчи се представят под очакваното, нормално е целият тим да страда. Те няма как да бъдат компенсирани от силните моменти на Дайо Упамекано, Джонатан Та и Йосип Станишич.
Тези индивидуални представяния или по-скоро тяхната липса направиха Байерн слаб и в много моменти летаргичен на „Алианц Арена“. С такъв интензитет шампионите имат проблеми с тимове като Хайденхайм, а какво остава срещу ПСЖ!? Единствените футболисти, за които може да се каже, че не разочароваха бяха Мануел Нойер и Хари Кейн, но в случая означава, че оправдаха минималните очаквания. Това означава, че представянето на отбора не бе на нивото на феновете.
