Е дсон Арантес до Насименто е само на 9 г., когато вижда баща си Дондиньо да ридае край радиото, защото футболният отбор на Бразилия е загубил световната титла през 1950-а.
Във финала на „Маракана“ тимът преглъща болезнено поражение от Уругвай, но хлапакът, също просълзен, успокоява татко си: „Не се тревожи, аз ще спечеля световната купа за нас“. И наистина го прави, и то цели три пъти.
Парцалена топка
Пътят му до величието започва в бедно семейство в град Бауру, западно от Сао Пауло. Кръстен е на американския изобретател Томас Едисон, защото когато Едсон се ражда, в родното му място пускат тока. По-късно получава прякора Пеле в чест на любимия си играч Биле, вратар на Васко да Гама, чието име трудно произнасял.
Вкъщи обаче го наричат Дико и той допълва мизерния бюджет на фамилията, чистейки обувки на гарата и сервирайки в чайна. Има по-малки брат и сестра. Майката Селест е миячка на чинии, а бащата Жоао Рамос до Насименто, известен като Дондиньо, е професионален футболист, но прекратява кариерата си след травма в коляното и става чистач в клиника.
Именно той става първият учител на сина си, а тъй като няма възможност да му купи футболна топка, детето импровизира с такава от чорап, пълен с парцали и вестници и завързан с въже. Още като малък Пеле дълго може да жонглира с нея, без да я остави да падне.
На върха
7-годишният Едсон се включва в местния детски отбор на Бауру, където се откроява със зрелищна и резултатна игра в атака. Сред треньорите е някогашният национал Валдемар де Брито, който предопределя съдбата на момчето, като му организира проби в Сантос. Така на 15 г. Пеле попада в клуба на живота си, с който печели 6 шампионски титли, а през 1962 и 1963 г. - Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа.
Пеле е само на 16, когато дебютира на международната сцена за Бразилия срещу Аржентина през 1957 г. На следващата година вкарва два гола на финала на световното срещу домакините от Швеция. Тогава страната му печели и първата си титла, а Пеле е обявен за “неизносимо национално богатство” на Бразилия. Целта е новият Крал на футбола да бъде задържан в страната в момент, в който много клубове от Италия искат да го привлекат. На финала на световното през 1962 г. Пеле е контузен. Въпреки това Бразилия печели втория си трофей. Грубата игра и травмите превръщат Мондиал 1966 в катастрофа както за Бразилия, така и за Пеле, тъй като отборът отпада в груповата фаза.
След този провал той обмисля да се откаже от участие на следващото световно. Въпреки това се завръща през 1970 г. и заедно с отбора си триумфира с третата си купа. Макар че през 1974 г. Пеле обявява оттеглянето си от футбола, година по-късно той се съгласява да играе още 3 г. в Ню Йорк Космос. Пенсионира се, след като им носи шампионската титла в Северноамериканската футболна лига през 1977 г.
