В иери, когото наричат още Бобо, неведнъж е трябвало да тества своята вяра както пред противниковата врата, така и извън терена. Той започва своята футболна кариера в Маркони Сталиънс. От отбора от Сидни са тръгнали футболисти като Хари Кюъл, Мат Райън, Марк Шварцер, Брет Емертън, Пол Окън и Стив Корика. Виери взема съдбоносното решение да напусне Австралия и да замине за Италия, когато бил едва на 14 г.
Семейство
Семейството застава зад гърба му и му дава увереност. Той се присъединява към полупрофесионалния Санта Лусия и почти веднага влиза в полезрението на Торино, който по онова време има статут на италиански гранд. „Човекът, който винаги е вярвал в мен, беше дядо ми. Още помня думите му след първия ми мач. Аз влязох и вкарах четири гола. Дядо се обърна към леля ми и каза: Ако остане при нас, той може да стане един от най-добрите нападатели в света“.
Дядото на Виери обещал да му дава по 5000 италиански лири за всеки гол. „След третия мач трябваше да предоговорим сделката и да намалим сумата на бонуса на хиляда лири, защото вкарах седем гола в първите два мача. Той ми каза: „Виж какво, ще фалирам заради теб”.
Път
Но пътят на Виери до върха във футбола невинаги е бил лесен. В началото на 90-те години на миналия век той играе три сезона в Серия Б за три различни отбора, преди да се добере до професионален договор с елитния Аталанта през 1995 г., когато е на 22 г. По онова време никой не си е представял фурора, който ще направи през следващите две години. Бобо печели първото си и единствено Скудето с Ювентус и стига до финала на Шампионската лига срещу Борусия (Д). В онзи период Виери не спира да бележи. Той се разписва както в четвъртфинала, така и в полуфинала.
Играе в отбор, в който е рамо до рамо със Зинедин Зидан и под ръководството на Марчело Липи. Виери научава много ценни уроци, макар че почти стига до размяна на шамари с треньора в съблекалнята по време на мач за първенството. „Бях на резервната скамейка, но малко след началото се наложи да вляза като принудителна смяна, защото Бокшич се контузи. На полувремето Липи ми се развика. Казах му: „Защо ми крещиш, аз съм играл само десетина минути?''. Но той ми се нахвърли и аз не му останах длъжен. Стана скандал. Аз също се разкрещях, а той ме изгони. Не сме стигали до физическа разправа, както се писа. Няколко играчи застанаха между нас и ни разтърваха. Но такива неща се случват и са нормални. Аз съм си такъв човек и няма да се променя. Ако се палиш, значи ти пука. Най-близкият ми човек беше Зинедин Зидан, въпреки че като характер сме коренно различни. Той е мълчалив, спокоен и тих човек. Помня, че в зимните вечери го канихме да ни гостува. Сядаше на масата заедно с приятелите на майка ми. Говореше на френски с мама и това му доставяше голямо удоволствие. Ако трябваше да си избера един-единствен приятел, това щеше да е той.”
Заплата
Виери остава в Ювентус само една година, защото Атлетико Мадрид го привличат с двойна заплата. В Испания той се развихря. Вкарва 24 гола в 24 мача в сезон 1997-98 и печели приза Пичичи за най-резултатен голмайстор, въпреки че тимът завършва едва на шесто място в крайното класиране.
„В Атлетико всички бяха спокойни. Ако си напълниш главата със стрес, всичко ще отиде в ла*ната. Помня, че в предсезонната подготовка тичах като луд, а те ми викат: „Къде си се затърчал? Споко, карай го по-полека”.
Виери печели Ферари от бас с президента на клуба Хесус Хил. Нападателят се обзаложил, че ще вкара хеттрик в мач от турнира за купата на УЕФА срещу ПАОК, което и прави. „Така и не се порадвах на Ферарито. Тогава преминах в Лацио. От Атлетико ми се обадиха и казаха, че колата ми е пристигнала, но аз вече бях в Италия и нямаше как да я взема“, споделя голаджията.
С Лацио Виери печели Купата на носителите на национални купи през 1998-99, като на финала в Бирмингам вкарва уникален гол с глава срещу Майорка. Той играе в тандем с Марсело Салас, но въпреки това Лацио губи битката за титлата в последния мач от сезона. Шампион става Милан с преднина от едва една точка. В Рим Виери се представя на изключително високо ниво под ръководството на Свен Горан Ериксон. „Той беше изключително спокоен и балансиран. Нищо общо с моя характер”. През 1999 г. Лацио не устоява на рекордната оферта и решава да продаде Бобо в Интер.
Трансфер
Трансферът е толкова бомбастичен, че стига до Ватикана и лично папата взима отношение, като нарича предложената сума „обидна” за обикновените християни. В Интер той става легенда. Отбелязва 123 гола в 190 мача. Само девет футболисти в историята имат повече попадения за „нерадзурите“ от него.
„В Интер се бяхме събрали страхотен отбор. Още когато влязох в съблекалнята първия ден, видях Роналдо и му викнах: „Ей ти, дойдох тук специално, за да играя с теб''. Той се заля от смях. Имахме феноменални играчи. Можехме да бием всеки. Беше фантастично да си партнираш в атаката с Роналдо, Адриано, Креспо, Рекоба и Роберто Баджо. Но заради непрекъснатата серия от контузии и лош късмет, Виери успя да спечели само една купа на страната за шестте си сезона в отбора. Виери и Роналдо са заедно на терена само 667 минути, но въпреки това са замесени в общо 18 гола в 11 мача преди бразилецът да премине в Реал Мадрид през 2002 г.
Престои
Следват престои в Милан, Монако, Аталанта, Сампдория и Фиорентина, както и злополучна контузия, която го лиши от участие на Световното първенство през 2006 г. Въпреки всичко, Виери ще бъде запомнен най-вече като играч на Интер и Италия. Той притежаваше рядката комбинация от скорост и мощ. Имаше експлозивната енергия на Джиджи Рива. Той е антипод на типичните егоистични италиански централни нападатели като Дел Пиеро, Баджо, Пипо Индзаги и Франческо Тоти.
Днес той влага енергията си в много разнообразни дейности като собствен YouTube канал, пивоварна, турнир по падъл ресторанти и модна къща в съдружие с Паоло Малдини. „Сега съм най-щастлив в сравнение с когато и да било. Имам жена и две дъщери – на шест и четири години. Те са най-значимите постижения в моя живот”, казва въодушевеният Бобо.
Майкъл Бътлър, Гардиън
