Ф ранция гази всичко наред дотук и дава все по-силна заявка за трети пореден финал на световно първенство. Утре в полунощ „петлите“ влизат в нова схватка към целта, но на пътя им застава коравия Парагвай, който отстрани Германия в 1/16-финалите. Едно нещо, което можем да кажем със сигурност е, че Франция изглежда толкова безпощадна в атака благодарение на Дидие Дешан и неговия подход, който е различен от този на другите селекционери на мондиала. Атакуващият му модел отключва върховия потенциал на най-добрите му играчи, а най-облагодетелстван е Майкъл Олисе. Футболистът на Байерн започна като крило турнира, но впоследствие Дешан му отреди плеймейкърската позиция зад гърба на Мбапе, и оттогава навъртя 5 асистенции. Става въпрос за свободата на действие, която получи Олисе за разлика от функциите на Мусиала и Вирц например в Германия.
Килиан Мбапе е вторият „петел“ с най-много свобода на действие. Той, подобно на Олисе, на моменти се връща по-назад и активно участва в изграждането на атаките Движението на нападателя на Реал Мадрид предимно се забелязва пред ниския блок на противниковата защита и в последната третина. Ако обаче Франция разиграва в средата на терена, Мбапе е по-ценен в качеството си на атакуващ играч от втора линия в опит да се обърка съперника. Струва си да се отбележат и функциите на Усман Дембеле, който до този момент е замесен в 6 гола за тима си (4 попадения и 2 асистенции). В първия мач срещу Сенегал носителят на „Златната топка“ действаше като свободен електрон, но оттам насетне Дешан го залепи на фланга и го ограничи откъм движение във вътрешността. Това даде мигновен резултат, като той реализира хеттрик срещу Норвегия именно чрез пробив по дясното крило. Тази промяна изглеждаше логична, защото Дембеле е невероятен играч, но е и непредсказуем и по-малко надежден във владението на топката, отколкото Майкъл Олисе. Използването му по-дълбоко, за да помогне в организирането на атаката, крие риск за Франция заради непредсказуемостта му, която може да доведе до бързи преходи от съперника. Същото важи и за Брадли Баркола. Двамата са отлични дрибльори, но понякога прекаляват и това може да доведе до неприятности на отбора. С Олисе обаче двукратните световни шампиони могат да са по-уверени във владението на топката, защото той може да диктува темпото и с умението си да пази топката, когато се налага.
Дидие Дешан заслужава адмирации и за това, че успява да ангажира нападателите си и в защитната фаза, поддържайки достатъчно играчи зад топката във формация 4-2-3-1. Така Дембеле и Баркола застават на двата фланга, Мбапе става №9, Олисе е зад гърба му, а в ролята на двойка вътрешни халфове действат Рабио и Чуамени. Франция единствено е критикувана, че няма офанзивно настроени полузащитници, но с остротата си в нападение Дешан съвсем спокойно може да жертва креативността в средата за сметка на сигурността и физическата сила в средата.
