В ърхът в кариерата на Кевин Кийгън, който почина на 75 години от рак, бе в минутите след последния му мач като професионален футболист, когато носеше черно-белия екип на Нюкасъл, клуба на сърцето му. На 17 май 1984 г. след края на приятелски мач срещу Ливърпул, с който беше постигнал първите си големи успехи, хеликоптер кацна на терена на Сейнт Джеймс Парк и го отнесе, все още облечен с екип, високо към небето под възгласите на 36 хиляди привърженици на домакините, много от които плачеха при раздялата. Подобни емоционални сцени почти винаги съпътстваха кариерата му. Тя отведе сина на йоркширски миньор от школата на Скънторп до Ливърпул, Хамбургер, Саутхемптън, Нюкасъл и националния отбор на Англия, а по-късно и до пост на треньор в Нюкасъл, Фулъм, Англия и Манчестър Сити. А феновете го нарекоха Крал Кев и заради не особено високия му ръст Могъщия мишок.
Емоции
Обикновено подобни емоции идваха при празнуването на успехи като трите шампионски титли с Ливърпул и първата КЕШ, както и двете му награди за „Златната топка“. Той спечели трофея като играч на Хамбургер. Като треньор получи признание за това, че изведе Нюкасъл в европейските турнири за първи път от 20 години и за спечелените промоции, които върнаха към живот Фулъм и Манчестър Сити. С ръст от 173 см като футболист Кийгън беше неизчерпаем източник на енергия, имаше хищнически инстинкт пред гола и физическа мощ, за да се бори с безкомпромисните защитници. В същото време той имаше реална преценка за собствените си качества. В автобиографията си „Моят живот във футбола“ (2018) той обобщава кариерата си: „Бях мелезът, който стигна до върха, и това напълно ме устройваше.“
Скромно
Кевин е роден в Армторп, близо до Донкастър. Той е второто от трите деца на Дорис (по баща Уотс), бивша работничка във фабрика, която изработвала килими, и Джо Кийгън, миньор в мина „Маркъм Мейн“. Неговият дядо по бащина линия Франк Кийгън се премества от Ирландия и се установява в Тайнсайд, където помага за спасяването на хора след взрива в мината „Уест Стенли“ през 1909 г., при който умират 168 мъже и момчета. Джо, синът на Франк, става привърженик на Нюкасъл. След като се мести в Южен Йоркшир, за да търси работа и да създаде семейство, той предава на по-големия си син историите за легенди на Нюкасъл като Хюи Галахър и Джаки Милбърн. Кевин учи в началното училище „Сейнт Франсис Ксавиер“ в Балби Бридж, където монахиня на име сестра Мери Оливър написала в бележника на 10-годишния ученик: „Футболният талант на Кевин трябва да бъде насърчаван.“ Парите в семейството са малко, но то живее задружно. В дома им за първи път прекарали ток, когато се преместили в общинска къща с вътрешна тоалетна. Тогава Кевин е на 10 години. Първият му чифт футболни обувки струвал 3 паунда. Бил втора употреба и купен с парите, които баща му спечелил от залог на надбягването „Гранд Нешънъл“. За първия си професионален мач той идва на стадион „Бел Вю“, където Донкастър играе в тогавашната Четвърта дивизия. Отхвърлят го.
„Имаше 30 или 40 момчета, които бяха по-добри от мен“, казва той по-късно.
След като напуска училище на 15 години, той започва работа като разносвач на чай в леярната в Балби, като същевременно продължава да играе за местни аматьорски отбори. След като работи упорито за подобряване на техниката и физиката си, за да компенсира ниския си ръст, през 1968 г. на 16-годишна възраст е привлечен от Скънторп. Той се присъединява към другите новобранци в боядисването на трибуните и почистването на обувките на играчите от първия отбор.
„Не сте тук, за да играете футбол“, им казвал треньорът на клуба. Скънторп е в Четвърта дивизия, а Кийгън дебютира за първия отбор още същата година. За да увеличи доходите си през лятото, когато заплатата му намалявала от 15 на 10 паунда седмично, той работи в стоманолеярна и в психиатрична клиника. При едно завръщане в Донкастър през 1970 г. среща 16-годишната Джийн Уудхаус на местния панаир. Двамата се женят през 1974 г.
Ливърпул
Когато скаутите на Ливърпул го наблюдават в мач за ФА Къп и го препоръчват на мениджъра Бил Шенкли, той вече е изиграл 124 мача за Скънторп и е отбелязал 18 гола.
Пристига на „Анфийлд“ срещу трансферна сума от 33 000 паунда като непознат играч сред утвърдени звезди като Джон Тошак, Иън Калахан, Томи Смит и Емлин Хюз. Кийгън прави дебюта си при домакинската победа с 3:1 над Нотингам Форест през септември 1971 г. и открива резултата още в 12-ата минута. Това е първият от общо 68 гола в 230 шампионатни мача с екипа на Ливърпул. По-късно той казва: „Единственото нещо, от което се страхувах, беше да пропусна на празна врата. Мисля, че щях да умра на място.“ През следващия сезон печели първата от шампионските си титли с Ливърпул, както и първия си европейски трофей след победата над Борусия (М) във финала за Купата на УЕФА. Най-силният му период в Ливърпул е през сезон 1976/77. Тогава отбелязва 20 гола, а отборът печели отново титлата. После пътува до Рим, където побеждава с 3:1 Борусия (М) във финала за КЕШ. Това е първият триумф на клуба в най-престижния европейски клубен турнир. Макар Кийгън да не се разписва във финала, битката с персоналния му пазач, германския национал Берти Фогтс, е от решаващо значение за успеха.
Хамбургер
Кийгън беше обявил, че ще напусне „Анфийлд“ в края на сезона и ще премине в Хамбургер срещу трансферна сума от 500 000 паунда - британски рекорд по онова време. Неговите 12 гола през този сезон са достатъчни, за да спечели първата си „Златна топка“.
Той е едва третият англичанин, получил отличието след Стенли Матюс и Боби Чарлтън. През следващата година головете на Кийгън помагат на Хамбургер да спечели Бундеслигата за първи път от 1960 г. Докато изпълнява последната година от договора си, извежда клуба до финала за КЕШ през 1980 г., където губи с 0:1 от защитаващия титлата си Нотингам Форест. В началото на следващия сезон за всеобща изненада избира да премине в непретенциозния Саутхемптън срещу трансферна сума от 500 000 паунда. След разногласия през лятото на 1982 г. преминава в Нюкасъл, възползвайки се от възможността да играе за любимия отбор на баща си, макар че по онова време клубът се лута във Втора дивизия. Както и в Ливърпул бързо е приет от страстните фенове и отбеляза 21 гола още в първия си сезон, а отборът завършва пети. Година по-късно Нюкасъл печели промоция за елита, но тогава Кийгън решава, че на 33 години вече е загубил скоростта си и няма да може да бъде на ниво. След като обяви оттеглянето си, в края на сезона се мести със семейството си в Марбея.
Национал
Дебютът му за националния отбор на Англия е през 1972 г. под ръководството на сър Алф Рамзи. През 1976 г. Дон Реви го прави капитан, като Кийгън носи лентата в 31 от общо 63-те си мача за тима, в които отбелязва 21 гола. Силно разочарован от неуспеха да се класират за световното през 1978 г., той извежда Англия на европейското в Италия през 1980 г., но отборът не успява да премине груповата фаза. Две години по-късно записва единственото си участие на световни финали. След лечение на контузия в гърба се завръща и влиза като резерва в 64-та минута на последния мач от втората групова фаза срещу Испания. Тогава пропуска отлична възможност с удар с глава от около пет метра от вратата. Това е „от онези положения, които бях вкарвал през целия си живот“, а Англия завършва 0:0 и отпада от турнира.
Нападение
Престоят му в Испания продължава 7 години, преди със съпругата му да решат да се върнат в Англия заради образованието на двете си дъщери. Но след като напуска пристанището в Дувър с автомобил, натоварен със семейни вещи, на път към Саутхемптън той спира да подремне на паркинг. Докато спи, автомобилът бил нападнат от хулигани с бейзболни бухалки, които искали да го ограбят. Кийгън се разминава само с осем шева на главата. Нюкасъл, който е последен във Втора дивизия с оставащи 16 мача от сезон 1991/92, го кани да се завърне като мениджър с мисия да спаси клуба.
През 1993/94 Нюкасъл завършва трети във Висшата лига, а след два сезона с ярки личности като Давид Жинола, Лес Фърдинанд и Фаустино Асприля отборът е близо до спечелването на титлата. През лятото на 1996 г. Кийгън чупи британския трансферен рекорд, привличайки Алън Шиърър, фен на Нюкасъл от дете, от Блекбърн срещу 15 милиона паунда. Шест месеца по-късно, когато отборът отново е в челото на класирането, но уморен от борбите в ръководството и отказвайки да подпише десетгодишен договор във връзка с предстоящо листване на борсата, Кийгън изненадващо обявява оставката си.
Ричард Уилямс, The Guardian
