П ървите впечатления се потвърдиха и това наистина се оказа чудесно назначение. През октомври 2015 година на пресконференцията си при представянето си Юрген Клоп се нарече Нормалния, като обеща да превърне „съмняващите се във вярващи“.
Феновете на Ливърпул тогава бяха уморени от измамните зори. Те бяха гладни за успехи и мечтаеха за завръщане на славните стари времена. Думите на Клоп попаднаха на точното място в сърцата на запалянковците. Така бе посято семето на надеждата. Появи се истински чист оптимизъм. Нямаше как да не е така, защото в предходните 9 години феновете бяха видели само един трофей, а последната титла беше през далечната 1990 година.
Клоп пое юздите на управление на един гигант като клуб, но с играчи, които нямаха качества и талант да оправдаят очакванията. Мнозина останаха изненадани, когато неговият предшественик Брендан Роджърс запази поста си след изпусната титла през 2014 година и слабия сезон 2014/15. Върхът на кризата бе загубата с 1:6 в последния кръг, като този мач бе и сбогуването със Стивън Джерард.
Ливърпул започна сезон 2015/16 с три победи, 2 равенства и 2 загуби (0:3 у дома срещу Уест Хем и 1:3 при гостуването на Манчестър Юнайтед). Всяка от трите победи с 1 гола разлика, а ремито 1:1 срещу градския съперник Евертън означаваше само едно – раздяла с Роджърс.
Веднага започнаха спекулациите за Клоп, който си бе тръгнал след 7 години работа от Борусия Дортмунд по-рано през лятото. На „Вестфален“ той направи истински подвиг, като след здрава битка с Байерн спечели титлата, а след това хегемонията на баварците продължи цели 12 години, преди да бъде спряна от Леверкузен на Шаби Алонсо.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
