Б ързото и очаквано напускане на временния мениджър на Тотнъм Игор Тудор потвърди вече установения принцип на криза в даден клуб - треньорът е винаги е изкупителната жертва. Хърватинът се задържа само 44 дни, като стана петият мениджър в ерата на Висшата лига, прекарал по-малко от 50 дни начело на отбор. Феновете на “шпорите“ вероятно изпитват облекчение от решението на клуба и каквито и финансови разходи да причини този пореден провал, те се възприемат като незначителни, спрямо риска от изпадане. Истината е, че Тудор е поредната пионка, която идва и си отива от безмилостната английска лига.
Клубовете от най-силното европейско първенство хвърлила в тоалетната милиони за обезщетения, за да разберат накрая, че са направили поредната грешка в управлението си. Тенденцията е плашеща – разходите се увеличават за сметка на отреденото време на всеки мениджър. Преди напускането на Тудор уволненията на 8 треньори във Висшата лига през този сезон са стрували 47 милиона паунда. През миналата кампания (2024-25) цената от напускането на седем наставници беше около 43 милиона.
Манчестър Юнайтед плати 11 милиона паунда, за да привлече Рубен Аморим от Брага през ноември 2024 година с тригодишен договор, само за да му посочи вратата 14 месеца по-късно и да му изплати компенсация от 15,9 милиона. Разходите са дори е по-високи, като се има предвид, че пари са постъпили и в агентите на португалеца при анулирането на контракта.
Сред най-обезкуражаващите скорошни твърдения са, че когато ножът опре до кокала мениджърите са станали по-умни и по-пресметливи по отношение как биха излезли на плюс във финансово отношение. Така стигаме до парадокса, че някои мениджъри са спечелили повече пари от уволнения, отколкото докато са били на работа.
След като Тотнъм прекрати правоотношенията си с Антонио Конте през 2023 г., това беше смятано за самосаботаж. В свое интервю, година по-късно, италианецът настоя, че просто е бил честен, когато открито е поставял под въпрос културата на клуба. Сходни примери са Аморим (Манчестър Юнайтед) и Енцо Мареска (Челси). Обстоятелствата около уволненията им бяха подобни на тези на Конте - и двамата публично поставиха под въпрос престижа на работодателя си чрез нервни изблици след мачове, с което те сами си биха шута. Съвсем наскоро някои от пресконференциите на Оливър Глазнер бяха интерпретирани като молба към съсобственика и председател на Кристъл Палас Стив Париш за преждевременно прекратяване на договора му. ам Алърдайс, бивш мениджър и член на комитета на Асоциацията на мениджърите на лигата, избухна след този призив на Глазнер.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
